Премълчаната история на забулването на жените

БНР Новини
Мюсюлманска жена, носеща бурка. (Брюксел, Белгия)
Снимка: ЕПА/БГНЕС

След като фереджетата, бурките, яшмаците и шамиите бяха сякаш завинаги забравени, ислямската революция в Иран предизвика нова вълна от забулване сред мюсюлманките и то не само в арабски свят. И забулването отново стана масово явление дори в Европа, разпространи се бързо като забравена епидемия или възкръснала мода – но дали наистина е мода или това явление е трайна тенденция към завръщането на традициите?  Само времето ще покаже…
Как се чувстват жените под покривалото, уютно ли е им и са принудени да го правят и търпят, само традицията ли е водеща или съзнателно искат да се отделят от днешността, която за тях е опасна със своя разврат, извратеност и липса на минимум морални норми…
Още от Античността, дълго преди историческото възникване на исляма и неговото разпространение в Близкия изток, в земите, разположени на юг и изток от Средиземноморието, е съществувал обичай за забулване на жените, което най-често е означавало покриване на женското тяло от главата до стъпалата. Обаче, значението на забулването в тези региони се е променяло, понякога драматично, през различните исторически периоди.

Две мюсюлмански жени, носещи никаб в Дуе, Северна Франция. Снимка: ЕПА/БГНЕСПрез II хил. пр. Хр. в древните култури на Асирия и Вавилон например булото е служило като маркер за принадлежност към висшата социална прослойка, разграничавайки жените, които се смятат за „уважавани и почитани“, от онези „на публично разположение“. Следователно булото се е схващало като знак за социалния статут на жената.
Жената с високо положение е трябвало да се забулва докато това е забранено за проститутките и робините, като по този начин се прокарва разграничителна линия между прослойките в обществото, като почтените и уважавани свободни жени се отделят от останалите. Анализирайки теологически, юридически, философски, етнографски и исторически източници, в своето обширно изследване на булото Фадуа ал-Джунди разграничава пет модела за забулване на жените, съобразно които тази практика функционира и бива възприемана в отделни ранни културни традиции:
1) добавъчен в Шумер;
2) специален, привилегирован в персийско-месопотамския случай;
3) егалитарен в древен Египет;
4) йерархичен в елинската култура;
5) изолиращ/отделящ във византийската култура.

Забулването като част от институционалната структура и етнос на тези общества придобива допълнителни конотации при налагането на някои от моралните норми на монотеистичните религии.
В Библията Моисей категорично забранява на жените да се обличат в мъжки дрехи и обратно – мъжете в женски, а старозаветните еврейки носят хитони, които стигат до петите, и покриват главите си като знак за бащина или мъжова власт над себе си. Утвърждавайки благоприличието в облеклото и скромността и целомъдрието в обноските на вярващите, в християнството светите апостоли въвеждат правила, които се отнасят и до начина на обличане, нормирани по-късно в каноничните правила на Църквата от Гангърския събор (340) и Шестия вселенски събор (681). Покриването на главата на жената по време на християнско богослужение в храма бива утвърдено за всички християнки: девици, омъжени жени или вдовици.
„За забулването на девиците“, от своя страна, е съчинение, в което Квинт Септимий разглежда не само темата за благоприличието и целомъдрието на младите девойки, но посвещава XVII глава на омъжените жени, където остро укорява християнките, противопоставящи се на апостолските повели, като използва сравнение с арабките идолопоклоннички по онова време (кр. на II в. – нач. на III в. сл. Хр.)

В предаването ни гостуват доц. д-р Светлана Иванова, от Катедрата по история на България в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, и доц. д-р Павел Павлович, ръководител на Катедрата по арабистика и семитология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.



Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07