Посрещането на пролетта носи радост и нова надежда на хората по целия свят, но в България то е придружено и от древен обичай. На първи март всички българи подаряват на близките си и закичват дрехите си с мартеница. Класическата мартеница представлява усукани бели и червени нишки, но може да представлява и два пискюла – бял и червен. Обикновено те са украсени с пендари, сини мъниста или цветни нишки. В миналото мартеницата се е приемала за амулет, защитаващ от зли духове. Сега тя символизира идването на пролетта, но дори и днес българите вярват, че ще бъдат здрави цяла година, ако носят мартеница през март. Този обичай се среща още и в Албания, Северна Гърция, Южна Румъния, Молдова, Македония и Източна Сърбия.
В конкурса са се включили участници от всички възрасти. Еднакво голям е интересът както от по-малките, така и от възрастните. Ето какво разказа Благовеста за едни от най-интересните участници:
Деца от детска градина в Бургас са направили „Баба Марта на гости в Габровско”. Това всъщност е една от най-големите ни колекции. Децата са ни изпратили цяла поляна с щъркели, мартеници, кукли. Възрастна жена от село Нова Черна, община Тутракан, е оплела 41 уникални образци – от дрешки за кукли до интересни пролетни елементи. Тя е представител на Народно читалище „Васил Йорданов – 1942 г.”. С това читалище и селище работим много добре през последните години. По този начин, чрез конкурси, се поддържа интересът на хората и се радваме, че инициативата ни има голям успех.
След появата на първите прелетни птици – щъркели и лястовици, мартениците се свалят и се връзват на раззеленило се дърво. Така се бележи важният преход от зимата към пролетта, от студа към новия стопански сезон. Носенето на мартеница, тази широкоразпространена и устойчива практика в българската фолклорна култура, се свързва с вярата в магическите сили на червения цвят и че червеният конец има способността да прогонва злите духове и болестите.
Снимките са предоставени от Благовеста Божинова, Етнографски музей на открито „Етър” – Габрово.Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..