Премълчаната България

БНР Новини
Снимка: БТА

Историята на Третата българска държава е все още забулена в тайни, в митове, в измислици. Въображението рисува чудовища и злодеи, рицари и герои… А действителните образите са по-богати от въображаемите. Драмата е истинска – по-силна от измислицата. Темата за владетелите, дворците и дейците на Третото българско царство е от обсъжданите, но и от непознатите теми на българското минало. За това извадихме от архивите избледнели, позабравени образи и правим опит да осветлим част от историята на Третата българска държава.

В Третото българско царство, възкръснало от пепелта на предишното, няма благороднически титли, но има всички атрибути на една монархия: просветени монарси, прекрасни дворци, дворцово общество, дворцов и обществен живот. Дворецът има коменданти, интенданти, цивилна листа, придворни доставчици на вещи и услуги. Царят учредява под личния си патронаж културни и научни институции, които носят името „царски“ и съответния специален статут. Монархът има своя гвардия – личен на Н.В. конвой, по-късно Лейбгвардейски на Н.В. конен полк, чиито командващи офицери са част от военната му свита. Разполага освен с военна и с гражданска свита, с флигеладютанти, с канцлер на ордените, хоф-маршал на двора, шамбелан, секретари, съветници, камердинери, камерхери и лейбмедици. Князете имат адютанти и лични възпитатели, княгините – придворни дами. През 1908 г. е създадена и Дворцова гимназия, в която се обучават князете.

Зад Двореца и дворцовото общество стоят имена и съдби на хора. Всички те са високо ерудирани, получили образованието си в Европа и отговарят напълно на висотата на своето обществено и длъжностно положение. Бъдещи прославени военачалници, дипломати, министри, министър-председатели са тръгнали в своята кариера от флигеладютанти, секретари и съветници.

Така, без благороднически титли, но с благородническо самочувствие и възпитание, е отгледан и рекрутиран следосвобожденският елит на Царство България. Как са живели тези хора, как са изглеждали не можем да се покаже, но може да се разкаже.

В предаването „Премълчаната история“ сме поканили Тошо Пейков и режисьора Степан Поляков. Пейков е доктор по социология и бивш депутат, автор на книги. И двамата са основните участници в изработката на изданието „България в блясък. Владетели, дворци и дейци на Третото българско царство“.

Ето какво разказва за Тошо Пейков за появата на този замисъл: Аз не съм професионален историк, нито професионален фотограф, нито пък художник, но се наложи в четирите години и половина, през които бях директор на Фонд „13 века България“, да търся и да покажа на българите и на света прекрасния образ на страната ни. И намерих в този период много образи, които заслужават да бъдат видени, биографии, които заслужават да бъдат прочетени. А някои от тях могат да бъдат и филмирани, защото много малко внимание се обръща на това време. Това е изстрадан период, с много изпитания. Тогава обаче има демографски подем. Има икономически и културен възход. Именно затова показвам образите на хората от онова време в тази книга.

Първата част на изданието е цветна. На 96 страници са събрани най-представителните портрети на владетелите княз Александър Батенберг, княз, а после и цар Фердинанд, цар Борис Трети. В нея са показани и техните съпруги и деца. Има и специално подбрани биографични текстове. В тази част е отредено място и за видни политици, офицери. В изданието е показан напредъкът на Третото българско царство. Представени са архитектите, декораторите, които са създавали дворците по това време. Книгата отдава дължимото и на прочути художници от чужбина като Адам Пиотровски и Ярослав Вешин, които с творчеството си са се включили в напредъка на българската държава…
Тук са и всички премиери на България от Третото българско царство. Те са точно 31 и някои от тях са снимани със семействата им. А семейните фотоси от онова време обикновено си имат специална композиция – дело на майстор-фотограф. Понякога излъчват тържественост, друг път – нежност, красота. В изданието са включени и текстове от книгата на проф. Цветана Кьосева „Първите дами на Царска България”.

Основните текстове в тома са посветени на тримата владетели от Третото българско царство. Тази част е в черно-бели снимки, старателно реставрирани, с много високо качество.



Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07