Една добре позната поговорка гласи, че пилците се броят наесен. Но в археологията „преброяването“ на резултатите става през февруари. Дни, пред откриването на поредната Представителна изложба, в залите на Националния археологически институт с музей (НАИМ) е особено напрегнато. Трябва да се подготвят витрините с експонати. Още веднъж прецизно да се огледа всичко. Напомня атмосферата в театър, преди началото на премиера. В масовата реч се настани формулировката „постижения на археологическото лято“. Всъщност, в тази професия сезонът е равен на година. Да, докато обичайно хората по това време се изтягат на плажа, с мисълта за приятна почивка, или пътешестват в чужбина, археологическите екипи работят на терен. И в жега. И когато хване студ. Всяка професия си има работни „заклинания“. В археологията напоследък все по-често се налагат няколко типични „мантри“, например: „Само да не вали! И парите по проекта да пристигнат навреме“.
Ето ни сега – пред поредното чудо: да видим най-доброто, от най-добрите постижения на изминалия археологически сезон 2015. И за гилдията, и за публиката предстоят вълнуващи срещи с историята. Пак ще жужат въпроси: Колко обекта ще бъдат представени и как? Ще има ли постери? Ще видим ли монети? Каква изненада е това разградско село Каменово, с находки на 6 200 години! Ето и Аугуста Траяна в Стара Загора! И още, и още... Как ли са оцелели до наше време епиграфските надписи. Колко интересни неща сме имали!
Може би това е малката награда за огромния труд, за невидимите нервни окончания, изпъвани многократно в между административни неуредици.
Представителната годишна изложба през февруари е финалът на един сезон, в който покълват надеждите и очакванията за следващия. Кратък миг на отдих и удовлетворение, в навечерието и на професионалния празник на археолозите, 14 февруари! Заедно с доц. д-р Людмил Вагалински, директор на НАИМ при БАН, имаме сега възможност да „хвърлим поглед” към залите на музея, както и към бъдещите планове с най-важното, което предстои през 2016 година.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..