Той мечтае да види лицето си в престижен моден журнал и някой ден да се превърне в дизайнер, който диктува правилата в облеклото. И докато върви по трудния път към успеха, не забравя откъде е тръгнал.
Преди пет години Тодор Тумбалев оставя живота в малкия град и заминава за Лондон, за да опита късмета си. Работи какво ли не – строи къщи, посредничи на братя по съдба да намерят препитание, набира студенти за университетите, сервира на високопоставени събития, промотира продукти. Каквото и да прави обаче, не изоставя мечтата си да създаде собствен бранд и да покори света с модните си колекции. И заедно с обучението си по бизнес в ирландски университет със седалище в Лондон вече прави първите стъпки.
Това, с което искам да се занимавам, е модата и по-конкретно моделството и фешън дизайна – казваТодор Тумбалев. – Възнамерявам след като завърша образованието си да стартирам собствен бизнес в тази сфера. Идеята ми е да създам бранд, който да олицетворява моя стил и моите виждания за модата. Вече имам портфолио, фотосесии и няколко неща, направени по мой дизайн. Все още обаче съм в началото и мисля, че ще успея да осъществя намеренията си през следващите няколко години – стъпка по стъпка.
Макар да свързва надеждите си за развитие с английската столица, Тодор Тумбалев не забравя родния си град Стамболийски. Там е преминало детството му, там се е оформил характерът му – и днес, изпълнен с благодарност, чувства, че е дошло времето да върне жеста.
Градът беше едно страхотно място, особено от гледна точка на спорта.Предлагаше изобилие от възможности за спортуване на младите хора – разказва той. – С всички мои приятели нещо сме спортували, а това ни е изградило като личности и ни е помогнало за бъдещето. Всъщност много от тях продължават до ден днешен да се занимават с активен спорт.
Така у някогашното дете, което обичало да мята топката в баскетболен кош и да рита на стадиона, възниква идеята да помогне на спортуващите деца в родния му град.
Идеята се роди спонтанно и голям плюс в осъществяването й изигра фактът, че в Стамболийски има нов кмет, който иска да развива спорта – казва още Тодор Тумбалев. – А когато тази инициатива бъде приложена на практика, ще намери отзвук и в управата на града. Инициативата е много проста – хората, които сме извън страната, всеки месец между първи и двайсети да даряваме минимум по пет паунда, пет евро или пет долара в зависимост от това къде живеем. Така на всяко двайсето число ще обявявам каква сума сме събрали и тя ще бъде използвана за закупуването на конкретни артикули – топки, хилки за тенис на маса, екипи, за всичките шест спортни клуба. Освен това ще поддържам връзка с отговорника за развитието на младежта и спорта в града.
Идеята си Тодор Тумбалев споделя във „Фейсбук” – в специално създадена група обявява банкова сметка във валута, а скоро ще има и в левове. Въпреки че официално инициативата започва от февруари, вече са постъпили първите дарения, включително едно от 100 паунда. Откликнали и много хора от България.
Спортът за мен означава много – той е здраве, но и много повече от това – обяснява мотивите си Тодор Тумбалев. – Спортът ме научи да бъда дисциплиниран и организиран, да уважавам хората без значение дали стоят от моята или от другата страна, да бъда по-уверен и всички тези фактори ми помагат да живея стойностно. В момента средата в България е такава, че изгражда хората по не толкова добър начин от гледна точка на моралните ценности, на заниманията и може да се каже, че в малките градове е страшно. Затова за мен е важно да направя нещо за подобрение в тази насока. И ако хората не могат да живеят по-добре, поне да имат това, което съм имал и аз, в своето израстване и изграждане. За мен спортът е обучение и възпитание.
Тодор Тумбалев се чувства щастлив в Лондон. Казва, че и той като останалите хора не може да предвиди бъдещето си, но каквото и да прави, по някакъв начин ще бъде свързано с България. И вече го прави.
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..