Музикалният избор на легендата в радиоефира Тома Спространов формира вкуса на не едно поколение. Любимец на българските меломани, пуска музиката, която публиката търси, но не намира другаде. Още като малък води кореспонденция с хора от цял свят и на обменни начала получава от тях грамофонни плочи. Така се сдобива с една завидно богата и разнообразна музикална колекция, с каквато едва ли някой друг би могъл да се похвали в ерата на социализма. По-късно въпреки ограничителния режим, тъй като е женен за англичанката Джудит, той има право да пътува на Запад и всеки път, когато се връща от Англия, носи със себе си не по-малко от 100 винилови плочи с най-разнообразна музика. А най-доброто от така наречената във времената на Желязната завеса „упадъчна” музика успява да прокара в ефир. Сладкодумен разказвач, с енциклопедични познания за световния музикален живот в попа, рока и джаза, той поднася всеки изпълнител така, че да го превърне в любимец на публиката. Спомням си как слушахме в захлас неговите предавания и ги записвахме на едни големи и обемисти магнетофони. После тези записи звучаха по нашите купони. Благодарение на Тома Спространов по БНР за първи път звучат „Бийтълс”, „Ролинг Стоунс”, „Шедоуз”, „Енимълс” и много други западни изпълнители.
В първите години на демокрацията нещата се обръщат и само при него, наред с другата, може да се чуе и руска музика, която за останалите музикални редактори изведнъж става табу. Той е винаги на върха, защото е музикален редактор не по образование, а по призвание. Томата става водещ на музикални предавания по Радио Пловдив, докато следва в Пловдивския селскостопански институт. По-късно е поканен в Радио София. През 90-те години участва и в предаванията на българската редакция на Би Би Си. Но нека не избързваме… 4 януари 1979 г. остава незабравим ден за него. За първи път проплаква третото му дете – дъщеря му Мария, а по програма „Хоризонт” на бял свят се ражда култовото му музикално предаване „Пулсиращи ноти”, което и до днес не губи популярност. Каква е формулата за успеха?
Аз съм против великата поговорка „Познатото е любимо”. Много музикални редактори пускат хитове, за които е ясно, че ще бъдат харесани, защото са любими. Аз обаче в „Пулсиращи ноти” за първи път пускам неща, които смятам, че ще станат любими. По този начин без да искам започнах да налагам своя вкус. Няма никога да забравя всички музикални редакторки, с които съм работил – Ана-Мария Тонкова, Снежина Стоичкова, Гергана Лазарова, Дарина Гълова. С тях заедно избирахме какво да пускаме в предаването. С часове прослушвахме във фонотеката с едни слушалчици различни записи, за да изберем кои песни от кой албум да представим – разказва Тома Спространов.
Благодарение на неговата инициативност на българска сцена пеят немалко световни знаменитости. Сред тях е Тина Търнър. Ето какво си спомня радиоводещият:
Аз четях много списания. Когато разбрах, че Тина Търнър се е развела с Айк Търнър и е взела четирите деца – две общи и две от неговия първи брак, че тя гладува и живее при нейна приятелка, накарах Дечо Таралежков, по онова време заместник-главен редактор в редакция „Музика” на БНР, да поканим Тина Търнър. Тя дойде и пя за много малка сума пари. Дори българската звукозаписна компания „Балкантон” издаде нейна плоча, която никъде другаде не е излязла.
Очарователен събеседник, Томата ни развеселява и с истории покрай многото си срещи със световните звезди. Една от тях е свързана със Стинг:
Аз съм в Англия, в къщата на мои познати в подножието на хълма Хемпстед Хийт. Една сутрин ставам и гледам съседа с едно синьо якенце подрязва рози. И, нали съм завършил агрономство, му викам: „Еее, най-накрая в Англия да видя някой да подрязва прецъфтелите пъпки на розите! На много места тук виждам окопани рози, но никой не им маха пъпките. А те изсмукват всичкия сок и не може да цъфне нова роза“. Човекът си вдигна главата, и тогава видях, че това е Стинг. После Стинг имаше концерт в България. Аз отидох да го помоля за интервю. Той ме погледна и ме попита: „Знаем ли се отнякъде?”. Викам: „Да, в Англия веднъж си подрязвахте розите, а аз бях при съседите на гости”. – „А, вие сте журналист и не ме питахте нищо?” – „Как?! Рано сутринта един мъж си подрязва розите. Можех ли да Ви задавам музикални въпроси? Но сега ще ви ги задам – се връща в спомените Тома Спространов.
Днес, на прага на 75-ия си рожден ден, който се пада в разгара на лятото – 14 август, Томата продължава да води музикалните си предавания, радва се на трите си деца и осемте си внуци, чиито забавни рисунки изпълват тефтерите му, а освен това се грижи за болната си от Алцхаймер приятелка и музикален редактор Гергана Лазарова. Питаме го какво е за него животът?
Какво е животът? Животът е първо да си здрав и жив. Всички препятствия да ги минаваш смело, за да можеш да помагаш и на тези, които не са толкова здрави. Животът е това, което ти си направиш, но същевременно е и това, което ти е късметът. Другото мое верую е, че животът – това е да се радваш всеки ден. Ако щете вярвайте, при всичките ми ангажименти, тези дни два пъти чистих снега пред моята къща. Животът е и да изляза с една голяма лопата и така да почистя навалелия сняг, че никой да не падне. Животът може да бъде радост, даже когато работиш.
В момента, във връзка със 75-ия рожден ден на Тома Спространов, в НДК се подготвя голям концерт с участието на известни български изпълнители, както и издаването на няколко компакт-диска „Стоте любими български песни на Тома Спространов” с книжка към него.
Предлагаме ви четири от тях!
Това също прилагам и в „Булгара“. В тази група се чувствам свободен когато свиря, заедно с колегите там много се забавляваме. Музиката на „Булгара“ е съчетание на българския фолклор с рок, джаз и други стилове. Свирим предимно по клубове и на фестивали в България и Европа. През 2003-2004 г. имахме удоволствието да свирим заедно в зала..
Стойо Крушкин e сред първите български гвардейски музиканти след Освобождението. Известно е, че през 1878 г., скоро след възстановяването на Българската армия, е взето решение за създаване на военен духов оркестър. Правителството сключва договор с 20-ина чешки музиканти, които поставят началото. Крушкин е роден на 25 декември 1882 г. в село..
Преди половин век българският цигулар Петър Делчев печели за втори път четвърта награда на престижния международен конкурс за цигулари „Николо Паганини“ в Генуа – Италия. Предишното отличие на същия конкурс е само година по-рано, когато Петър е на 17 г. и е необходимо специално разрешение, за да бъде допуснат до състезателните турове. Нека..
За малките певци от Детски хор „Бодра песен“-Шумен декември е изпълнен със събития. Основан преди 55 години от проф. Венета Вичева, съставът е приел за своя рождена дата 5 декември. Тогава е първата репетиция, на която идват 110 деца. Денят винаги е повод за поклон пред делото на първия диригент, както и за весел детски празник. От 2011 г. на..
Преди дни в Плевен завърши четвъртото издание на Международния фестивал на китарата. Основател и художествен директор е Николай Михайлов – млад преподавател по класическа китара, изпълнител, автор на филмова музика. Той е главният организатор, заедно със сдружение “Изкуството до мен” и читалище „ЛИК- 1959“. Събитието подкрепят и община Плевен,..
Тази година женският народен хор „Елица“ отбелязва 30 години от основаването си. В своята богата история съставът е записал многобройни концерти и участия на различни фестивали. Има издадени два компактдиска, в процес на подготовка е следващият албум, който ще бъде записан през 2019 г. От две години диригент на „Елица“ е Димитър Стоянов,..
Добър човек е този, който чувства болката на другите, помага на живеещите в бедност и не позволява гордостта да завладее съзнанието му… Езикът му никога няма да изрече лъжа… В неговото съзнание съжителстват всички религии… Това е част от българския текст на„Вайшнав Джан То“ – известен химн, написан през XV век от поета Нарсимха Мехта. В случая..