Антарктически диалози Чили – България: изкуство и култура

БНР Новини
Авторите на отличените творби от конкурса „Еко Антарктида“ с проф. Христо Пимпирев, директор на Българския антарктически институт и Донка Павлова, Директор на Националното училище по изящни изкуства „Илия Петров“.
Снимка: bai-bg.weebly.com

София, Рим, Буенос Айрес, Ушуая, най-южният град в света, и оттам – с испанския военно-изследователски кораб „Есперидес” до българската база „Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън. Това е маршрутът, който изминават полярниците от 24-тата българска експедиция, за да стигнат до Ледения континент. Там сега е антарктическото лято, но най- благоприятните температурите са като през нашата зима. И май това е единственото нещо за сравнение. Останалото е неповторимо: гледки, атмосфера, работна обстановка, отношение към околната среда. В самия ден на Рождество, 25 декември 2015 г., нашите полярници завършиха националния проект „Антарктика – времева капсула до утрешните хора”. Тя съхранява стотици послания от цял свят, събирани в продължение на 2015 година чрез специален сайт. През 2060 година, когато ще се навършат точно 99 години от ратифицирането на Международния Антарктически договор, капсулата ще бъде отворена. Дотогава тя ще остане на съхранение в земята, близо до първия православен храм на Ледения континент, изграден също по идея на нашите полярници. Мястото ще бъде разпознаваемо отдалеч, заради триметров кръст, видим още от морето.

Как Леденият континент да стане „достъпен” за повече хора? Как те да се „доближат” до неговата проблематика, която е неотделима част от опазването на природата на Земята? – Специална културна програма включва провеждането на редица инициативи. Една от тях се нарича „Еко Антарктида” – конкурс, проведен сред учениците от Националното училище по изобразителни изкуства „Илия Петров”.
В края на 2015 година най-добрите творби бяха представени в Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Накъде пътуват после? – Към чилийския град Пунта Аренас, определен за домакин на международна конференция „Арктически диалози Чили – България: изкуство и култура”. Там творбите от България ще са въздействаща тематична илюстрация. И това е само част от пътешествието. С нетърпение ги очакват и на други места. Разказва проф. Христо Пимпирев, председател на Българския антарктически институт и ръководител на 24-тата наша полярна експедиция.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07