Фолклорна дъга от таланти озари Созопол преди броени дни. Красивият черноморски град бе пристан за мнозина българи, привлечени от нашата народна музика и танц. Поводът – Вторият фолклорен конкурс „Созополска дъга”. Макар и твърде млад, конкурсът се оказа особено популярен сред радетелите на традиционното ни изкуство.
Похвално е, че домакините на „Созополска дъга“ бяха осигурили прекрасни условия за надпреварата, нямаше и никакви такси за участие. За солистите, които се нуждаеха от съпровод, беше осигурена инструментална група. Директор на фолклорния конкурс е Пепа Запрянова – известна странджанска певица, вокален педагог, диригент на детски състав. Опитът в организирането на фестивали и празници си потвърди от успешното второ издание на „Созополска дъга”. Ето какво сподели тя:
За втора поредна година Националният фолклорен конкурс ”Созополска дъга” е под патронажа на г-н Панайот Рейзи – кмет на общината. Целта на конкурса е изява на талантите в областта на музикално-танцовото фолклорно изкуство. Датите, на които се проведе са съвсем знаково подбрани – започва на 21 ноември, Денят на християнското семейство. Всеки един от участници получава грамота за участие и за съответно класираните от специално подбрано професионално жури. Изявиха се много танцови, вокални колективи, които изпълняват традиционен и обработен фолклор, а също – много голямо количество индивидуални участници – около 160 в различните възрастови групи. За радост, много често явление беше участието на деца с пеене и инструмент. Нивото беше изключително високо и журито беше доста затруднено, но накрая всички бяха доволни от прецизната оценка. Искам да споделя специалните награди, които са за изключителен принос в изпълнителското изкуство. На първо място искам да спомена, че се връчиха две награди за стилно изпълнение на народни песни – на Петя Панева от НУИ ”Добри Христов” – Варна и на Пламена Илиева от Бургас. Беше връчена награда за най-малък участник на Катерина Лучкова – дете на 4 години с изключително голяма дарба, тя е от детска градина „Детелина” – гр. Бургас. Най-възрастният участник е изпълнител на гайда, който свири прекрасно и е на 86 години. Връчиха се специални награди за млад преподавател – на Диляна Иванова от гр. Варна, на Галина Казакова от гр. Несебър, за изключително високи постижения на педагозите Пенка Петрова и Стойко Георгиев от Бургас.
За първи път на конкурса беше представен традиционен български костюм. Вокална група за автентичен фолклор „Ручей” от гр.Тополи, Варненско показа в рамките на половин час характерните костюми от града и околностите.
Щастлива съм, че фолклорът живее в сърцата на млади и стари, щастлива съм, че нашето национално богатство ще бъде съхранено – каза в заключение г-жа Пепа Запрянова.
В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..
Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..
Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..
Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..
Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..
От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..
Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..