„Созополска дъга“ отново събра талантливи народни изпълнители

Снимка: личен архив на Пепа Запрянова

Фолклорна дъга от таланти озари Созопол преди броени дни. Красивият черноморски град бе пристан за мнозина българи, привлечени от нашата народна музика и танц. Поводът – Вторият фолклорен конкурс „Созополска дъга”. Макар и твърде млад, конкурсът се оказа особено популярен сред радетелите на традиционното ни изкуство.

Най-голям брой участници имаше от Варненско, Бургаско, градовете Хасково, Шумен и др. За двата конкурсни дни сцената на читалище „Отец Паисий“ бе огласена от 500- те участници, обособени в пет възрастови групи. Те се състезаваха в категориите за солови, камерни, ансамблови изпълнения на песни, инструментални мелодии и хора. Със сигурност „Созополска дъга” е силен старт за лауреатите.

Похвално е, че домакините на „Созополска дъга“ бяха осигурили прекрасни условия за надпреварата, нямаше и никакви такси за участие. За солистите, които се нуждаеха от съпровод, беше осигурена инструментална група. Директор на фолклорния конкурс е Пепа Запрянова – известна странджанска певица, вокален педагог, диригент на детски състав. Опитът в организирането на фестивали и празници си потвърди от успешното второ издание на „Созополска дъга”. Ето какво сподели тя: 


За втора поредна година Националният фолклорен конкурс ”Созополска дъга” е под патронажа на г-н Панайот Рейзи – кмет на общината. Целта на конкурса е изява на талантите в областта на музикално-танцовото фолклорно изкуство. Датите, на които се проведе са съвсем знаково подбрани – започва на 21 ноември,  Денят на християнското семейство. Всеки един от участници получава грамота за участие и за съответно класираните от специално подбрано професионално жури. Изявиха се много танцови, вокални колективи, които изпълняват традиционен и обработен фолклор, а също – много голямо количество индивидуални участници – около 160 в различните възрастови групи. За радост, много често явление беше участието на деца с пеене и инструмент. Нивото беше изключително високо и журито беше доста затруднено, но накрая всички бяха доволни от прецизната оценка. Искам да споделя специалните награди, които са за изключителен принос в изпълнителското изкуство. На първо място искам да спомена, че се връчиха две награди за стилно изпълнение на народни песни – на Петя Панева от НУИ ”Добри Христов” Варна и на Пламена Илиева от Бургас. Беше връчена награда за най-малък участник на Катерина Лучкова – дете на 4 години с изключително голяма дарба, тя е от детска градина „Детелина” – гр. Бургас. Най-възрастният участник е изпълнител на гайда, който свири прекрасно и е на 86 години. Връчиха се специални награди за млад преподавател на Диляна Иванова от гр. Варна, на Галина Казакова от гр. Несебър, за изключително високи постижения на педагозите Пенка Петрова и Стойко Георгиев от Бургас.

За първи път на конкурса беше представен традиционен български костюм. Вокална група за автентичен фолклор „Ручей” от гр.Тополи, Варненско показа в рамките на половин час характерните костюми от града и околностите.

Щастлива съм, че фолклорът живее в сърцата на млади и стари, щастлива съм, че нашето национално богатство ще бъде съхранено – каза в заключение г-жа Пепа Запрянова.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

„Прочул се Найден граматик” – народни песни, посветени на книгите и учителите

В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..

обновено на 23.05.20 в 19:12

Старинните технологии на "писаните" яйца са живи и днес

Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..

обновено на 16.04.20 в 18:46

Мирослава Таскова: „Децата с интерес усвояват различни умения, свързани с българската история“

Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..

публикувано на 12.12.18 в 12:23

Драгиновци обичат, пазят и славят старите местни традиции

Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..

публикувано на 12.10.18 в 11:18

Янка Рупкина: „Щастлива съм, че с гласа си спечелих обичта на хората у нас и по света“

Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..

публикувано на 24.09.18 в 08:35

Фестивалът на шевицата в Белослав възражда магията на българското везмо

От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..

публикувано на 08.09.18 в 08:15

„Българщици“ – уникална среща с неизвестни старинни песни

Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..

публикувано на 15.08.18 в 09:50