Това, че климатът в България през последните десетилетия се променя, е ясно и на лаиците. Чувстваме го, както по летните горещници, които все по-често отказват да стоят „заключени“ само в рамките на отредените им дни от 15 до 17 юли, така и по изнизващия се на все по-бързи обороти ски сезон. Каква обаче е промяната за последния век през погледа на специалистите? Климатът не е нещо статично, той си има своята еволюция. Според това, което е известно на науката, има вариации, определени епохи в развитието на климата, дори в рамките на един век, които са с естествен произход, – обяснява в интервю за Радио България доц. д-р Илиан Господинов от Националния институт по метеорология и хидрология към Българската академия на науките. Така през първата половина на ХХ век климатът в страната ни е бил относително по-топъл. В средата на века е наблюдаван продължителен период от по-студено време, а през последните години на ХХ век и до сега отново е относително по-топло. Става въпрос за отклонения от порядъка на 1-2 градуса средно за цялата страна. Това до голяма степен се дължи на естествените промени на климата и е нормално явление, смята доц. Господинов.
Бурното развитие на икономическата дейност може да доведе до необратими промени на климата, към които хората ще трябва да се адаптират, подчертава климатологът. Според прогнозите през следващите десетилетия с по-голяма честота ще има относително топло време. По-голяма е вероятността от достигане на екстремни температури и, съответно, по-рядко ще има относително по-студени периоди спрямо това, което е било през последните десетилетия. Това ще доведе до промени в растителния и животинския свят. Поради естествената еволюция на климатичната система живите организми, включително човекът, с времето са се научили да се адаптират към климатичните промени, които предизвикват и промени на познатата среда. Поради климатични причини са възможни и миграции на хора от една област в друга. Тези проблеми, както и възможността за постигане на споразумение за ограничаване на човешкото влияние върху земната климатична система така, че да не се допусне повишаване на температурата с повече от 2°C средно за цялата Земя, за да се предотвратят драматични и необратими промени на климата, ще станат предмет на разискване на 21-та Световна конференция за изменението на климата в Париж, която ще се проведе от 30 ноември до 11 декември тази година.
А сега от общото към частното. Какво време можем да очакваме на територията на България през предстоящия зимен сезон и по-конкретно в планините? Ще се радваме ли на обилна снежна покривка? Его я и прогнозата на доц. д-р Илиан Господинов:
Тази година е особена с това, че има фактори от по-голям мащаб, които доста силно определят климатичните особености на сезоните. Става въпрос за така наречения процес „Ел Ниньо” в Тихия океан в момента, силно влияещ на климата, който се очаква да продължи и през предстоящия зимен сезон. Явлението оказва влияние върху големи територии на Земята, като тази година то се простира дори и в умерените ширини и ще повлияе на характера на сезоните в Европа и в частност в България, разбира се, наред с по-близки до България фактори, като състоянието на Северния Атлантически океан, състоянието на земната повърхност в Европа и Азия. Поради тази причина има голяма вероятност тази зима да е относително мека, по средни сезонни температури подобна на миналата зима. Под зимен сезон разбираме трите най-студени месеца – декември, януари и февруари. Валежите се очаква да бъдат около средните, или по-малко от миналата зима, когато те бяха обилни. В планините няма да има много сняг, но това не означава, че няма да има условия за зимни спортове, – прогнозира Илиан Господинов.
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..