Кога е Международният ден на Антарктида? Вулкани, светещи камъни, как се сваля позитивен отпечатък на негативен скален фосил от безгръбначно животно? Младите учени Стефан Велев и Дочо Дочев знаят отговорите на тези въпроси. Вече са се посветили на науката, независимо от предизвикателствата на студа, добре известните университетски заплати и препълнените раници на гръб, с които се връщат от всяко пътуване. А репликата, която за другите е само образен израз: “Камъни ли има в тоя багаж, че е толкова тежък!“, за тях си е живата реалност. Камъни, естествено! Безценни за работата им фосили или материал от скали, вулкани. Ето за това най-много мечтаят: да са заедно на терен, където има и фосили, и следи от вулкани, страхотното място за изследователите - Антарктида. Тази зима се сбъдва едно голямо тяхно желание: за първи път да стъпят на Ледения континент, като част от екипа на 24-та българска антарктическа експедиция. Имат уникалния шанс там да търсят отговора за миналото и бъдещето на планетата.
„А какво става с динозаврите? Нали не сте забравили за тях?!“ – Обикновено от това се вълнува широката аудитория, особено децата. По повод Международния ден на Антарктида – 1 декември, тук, у нас за най-малките е подготвена специална програма с интересни научни експерименти, полярна арт работилница, забавни игри и викторини. По-порасналите определено ще бъдат заинтригувани от тематичните книги, както и от атрактивни демонстрации: лазерни очи през минералите – как флуоресцират различните минерали, как да измерим разстояние чрез светлина, връзване на алпийски и морски възли, построяване на полярен бивак. За любителите на палеонтологията е любопитно да узнаят как сами да си направят фосил.
По света стана традиция за 1 декември деца от различни страни, включително и от България, да рисуват своите идеи за флаг на Антарктида. Събраните детски рисунки по-късно участват в изложба сред ледовете на Южния полюс. На българската полярна база, вече утвърдена не само като изследователско място, но и като арт-среда, ще бъде организирана изложба с детските рисунки.
Част от съпреживяването на публиката у нас е Фотоизложбата „Антарктида - студеният юг”, с автори Иглика Трифонова, Неделчо Хазърбасанов, Румен Василев и др. В проявите активно са ангажирани проф. Христо Пимпирев, директор на Българския антарктически институт и ръководител на българските полярни експедиции, и Асоциацията на младите полярни изследователи (АПЕКС България). Асоциацията в България е част от световната младежка научна организация APECS International, в която членуват над 5000 млади полярни учени от над 81 държави. Повечето от членовете й са докторанти, доктори, преподаватели в различни университети или учители в училища в различни държави, с научен и образователен интерес към изследване на полюсите
През декември 2015 г. в състава на 24-тата българска антарктическа експедиция за първи път ще пътуват към Антарктида трима членове на АПЕКС България:геолозите Стефан Велев, Дочо Дочев и Деница Апостолова,геохимик.
С любезното съдействие на проф. Христо Пимпирев и сателитната връзка с Антарктическата ни база, научаваме , че там вече успешно е открит новият полярен сезон. След тридневен принудителен престой поради свирепа буря на аржентинската база "Карлини", първата група български полярници е пристигнала с аржентинския кораб "Субофисиал Кастийо" до Южния залив на о-в Ливингстън. Въпреки снега, в нашата база постройките са в добро състояние.Постепенно десетимата ни антарктици въвеждат съоръженията в нормален работен ритъм.
На 9 декември към о-в Ливингстън ще се отправи втора група полярници, в която освен учени картографи, е включен депутатът от Реформаторския блок Борис Станимиров. Следващата група заминава непосредствено преди Нова година, сред тях са и младите учени Стефан Велев и Дочо Дочев. На 6 Януари Богоявление се предвижда да се открие окончателно завършената постройка на православния ни параклис "Св. Йоан Рилски".
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..