Няма нищо по-хубаво от това да започнеш деня си с усмивка. Преди ерата на интернет и многобройните леснодостъпни шеги там, доза хумор всеки ден носеха карикатурите във вестниците. Китайска мъдрост гласи, че една рисунка струва повече от хиляди думи и въпреки че тиражите на ежедневниците в целия свят спадат, карикатурите продължават своя живот. Доказва го и интересът към Балканския фестивал на усмивките, чиято цел е да покаже чувството за хумор на народите от региона.
Юлиан Станкулов – творчески директор на фондация „Имеон Балкани”, която е организатор на фестивала, разказа за идеята на изложбата:
Миналата година през лятото проведохме първия „Летен фестивал на усмивките”. Този е Балкански и идеята му е да покаже на какво се смеят народите от Балканите. Във фестивала вземат участие 30 автори от девет балкански държави. В изложбата са представени над 120 произведения. Най-хубавото е, че всичко може да се осмее в карикатура – тя дава свободата на хората да изразят това, което мислят и да кажат истината чрез усмивка. Любимата ми карикатура е тази, която сме сложили на транспарантите, неин автор е Ивайло Цветков. Тъй като България е домакин на феста е хубаво българин да представи изложбата с негово творение. Много е важен фактът, че въпреки това, което се случи във Франция, карикатуристите продължават да имат смелост да казват истината на обществото.
Разглеждайки експозицията, човек се среща с актуалните проблеми и особености на балканския характер по начин, предизвикващ усмивка – от бабата, която посреща бежанците в селския двор с мотика, до политика, чиято уста е залепена с 500 евро и си мълчи.
Да опишеш вчерашните събития по един сериозен, но и остроумен начин, без да обидиш никого е умение, което малко хора притежават. Карикатуристите, посредством своя остър ум и още по-остър молив, документират историята на нашата част от света по един неповторим начин.
Александър Божинов (1878-1968 г.), един от бащите на българската карикатура защитава тезата, че:
„Карикатурата трябва да бъде преди всичко изкуство, едно художествено произведение. И като такава, тя не може да бъде вулгарна, нито обиднa. Аз съм против кръвта. Ако има някоя моя карикатура да е драстична, да съм изобразил някое събитие, където да се е проляла кръв, това не значи, че аз съм против мястото, където е станало това, но против методите, против действията.”
Снимки: Силвия Петрова и „Имеон Балкани”
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..