Благодарение на първата по рода си в България платформа „Дигитален театър” българските общности в чужбина и почитателите на танца, театъра и музиката могат да се насладят на родните сценични изкуства от домовете си. Услугата стартира в края на октомври и само за няколко дни събра зрители от единайсет държави.
В момента водим преговори с Националния дворец на културата. Може би скоро ще имаме конкретни представления, които да предложим от там. Постоянно имаме срещи с продуценти, с организатори на всякакви културни събития, така че просто е въпрос на време платформата да започне да предлага всякакви неща от сценичното изкуство. За момента това е един абсолютно нов казус за някои продуценти и институции, с които се срещаме. Дори стриймингът и свързаните с него авторски права. Те са дефинирани неотдавна в нашия Закон за авторското право.
Предвиждат ли се и други възможности за заплащане на дигиталния билет, освен сега съществуващите?
Ние постоянно се чудим как да разширим възможностите, за да стане услугата все по-достъпна и хората по-лесно да закупуват билетите. За съжаление, при някои от формите на заплащане 50 процента от парите директно отиват при фирмите и операторите, които осъществяват тази услуга. По-голямата част от приходите от цената на билета са за възнаграждение на авторски и продуцентски права. Много малка част от тях остават за подпомагане на разпространението.
Само големите софийски театри ли се включват в инициативата или ще участват и театри от други градове в България?
Ние сме подали ръка на абсолютно всички сценични изкуства от цялата страна – от държавните театри до Асоциацията за свободен театър. За съжаление, държавните театри са малко по-мудни във вземането на решения, за разлика от творците, които работят на свободния пазар. Ние засега се явяваме разпространител, но на по-късен етап може би ще създаваме сами собствена продукция.
Засега не се предвижда дублаж на постановките, защото проектът е замислен да разпространява българска култура сред българските общности по целия свят. При проявен интерес от страна на чужденци обаче, от екипа са готови да помислят и в тази посока.
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..