Наближи ли 1 ноември, Денят на будителите, в публичното пространство се активизират темите за културата, паметта, наследството на традициите. Казват, че духовните измерения са безценни. Тъжната истина е, че в комерсиализирания ни свят все повече това се възприема като продукти без цена. Може ли с тях да платиш хляба, парното, тока, водата и т.н.?!
Кои места и срещи формират като личност специалната ни гостенка, за да има достатъчно сили да отстоява идеалите си? Къде са я отвеждали духовните и съвсем реалните житейски посоки? Нейното верую е, че у всеки от нас, особено в журналистиката, трябва да има по един Дон Кихот.
Работният й график е препълнен с делови срещи, много пътувания. Отстрани всичко изглежда лесно, дори примамливо. Дали наистина е така? Ще ви представим непозната страна от делниците и празниците на Снежана Тодорова, председател на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти.
Пътешествие към себепознанието човек може да направи и като съпостави представите си за България, със съвсем истински преживявания „на терен”. Какво знаят европейските студенти за страната ни, които изучават специалността българистика? Това лято група млади хора, ръководени от проф. дфн Любка Липчева - Пранджева, се впуснаха в необикновено литературно пътешествие из България в търсене на най-живописния маршрут. Кои места обиколиха с книга в ръка и по пътищата на България? Какво е накарало Лаура Хенер, едно момиче от Швейцария да учи нашия език, песните, легендите? Защо харесва Търговище? А Широка лъка? Как ще продължи проектът?
Да чуем проф. дфн Любка Липчева - Пранжева, гостуващ лектор в Института по славистика на Виенския университет, и Лаура Хенер, която в момента учи магистратура във Виена, и е носител на наградата на Посолството на Република България за „Най-добър студент по българистика за 2015 г.”
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..