„Маргиналният човек” е темата, която обединява тазгодишните събития на фестивала за репортажна и художествена фотография „Фотофабрика” (пет изложби, три фотоработилници и кинофорум), който продължава до 29 октомври в София. Всяка от изложбите предлага среща „очи в очи” с хора, които обикновено не искаме да видим – хора, които по собствена воля или по стечение на обстоятелствата водят живот, който обществото отхвърля. Основната тема на феста дава името и на първата експозиция от програмата на „Фотофабрика” 2015. „Маргиналният човек” е селекция от 58 снимки, предоставени от архивите на световните агенции Getty Images и Reuters. Документалните кадри разказват истории от целия свят и могат да се видят до 20 септември на Моста на влюбените и от 21 септември до 18-и октомври на улица „Оборище”. Директорът на фестивала Еми Барух обясни защо е избрана тази тема:
Миналата година ние показахме протестиращия човек, тази година показваме маргиналния човек. Мисля, че между тях има една много силна връзка, която искаме да подчертаем. Тя няма как да остане скрита и това е една провокация, в хубавия смисъл на думата, към нашите гости, към посетителите на всички събития, които предлагаме в рамките на 50 дни. За нашия екип беше много интересно да изследваме кой е маргиналният човек, да помислим как да направим неговия колективен портрет. И ние сме убедени, че маргиналният човек не е само човекът, който рови в кофите за боклук. Той е човекът, който е изхвърлен от обществото или сам се е изолирал от него. Връзката между протестиращия човек и маргиналния човек намираме именно там. Човекът, който иска да участва по-активно в собствения си живот и протестира срещу един установен ред, в който не намира себе си, не намира справедливост. Или обществото го изхвърля, или той, неспособен да промени реда в живота си, сам се изолира от обществото. Бих казала, че маргиналните хора в голяма степен са хора на духа, хора чувствителни и раними, и именно това е колективният портрет на едни често пъти невидими за широката публика личности.
Продължението на темата за маргиналния човек е „Непознатият друг”. Проектът включва изложба, видеоинсталации и прожекции. До 28 септември мултимедийният проект показва интервюта с бежанци, както и срещи с жители на селата Розово, Телиш и Калище, където имаше протести срещу настанените там бежанци. Записани са и разговори с представители на местната власт. Така се получава задочен диалог между бежанци и българи. Видеата и историите са достъпни и онлайн на адрес www.nepoznatiatdrug.org. Кои са другите акценти на фестивала разказва Еми Барух:
Показваме няколко изложби, които са направени в различни краища на света. Големият френски фотограф Пиер Гонор, който превръща проекта „Маргиналният човек” в свой начин на живот, ще представи уникални портрети в Националната галерия след 15 септември. Световна премиера на чешкия фотограф Индржих Щрайт ще се състои в Чешкия център. Правим лекция и работилница за фотографи с тези двама гости на фестивала. Най-амбициозният ни проект се нарича „Непознатият друг”. В Непознатото пространство (зад Модерен театър, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви” 169) показваме една инсталация, където се срещат българи и бежанци. Една много коментирана, много политизирана тема, но ние говорим за бежанците по различен начин. Да бягаш от войната е хуманитарен проблем. Да бягаш от бомбите е трагедия, която може да се случи на всеки. Ние не можем да кажем дали утре няма да сме хората, които ще бягат от собствените си домове поради някакъв катаклизъм. И ако нямаме сетива, ако нямаме човешки подход към хора, тръгнали не от хубаво далече от домовете си, то ние сме загубили част от своята човещина.
Тази година част от фестивала е и проектът Кинофабрика – „Непотребни истории от вчерашния ден”. В рамките на три дни (от 2-ри до 4-и октомври) Кинофабрика ще направи осем безплатни прожекции и дискусии на документални български филми в Чешкия център, някои от които са били забранени в годините преди демократичните промени у нас.
Пълната програма на фестивала може да се намери на официалния сайт.
Снимки: Силвия Петрова
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..