Седмото издание на „Беглика фест”, което се провежда на брега на язовир Голям Беглик в местността Батлъбоаз, Западните Родопи, от 27 до 30 август, е посветено на живия, осъзнат обмен на знания, стоки и услуги, емоции и идеи за бъдещето. Мотото тази година е „Твори, играй, бъди”, както са наречени различните модули на фестивала. „Играй” представлява типичните аспекти на фестивала – музика, изпълнения на живо, танци, пърформънси. „Твори” включва всички дейности, свързани с творчеството – изобретения, работилници, театрални и танцови сътворилници, кътове за творчество, стари и нови занаяти. „Бъди” обхваща всички срещи на Беглика като разнообразни форми на обсъждане, беседи и обмен на добър опит.
Освен основната „Каба сцена”, новост тази година е диджей „Сцената на дървото”, която ще радва посетителите със сетове, служещи като музикален фон през свободното от музикални прояви време на фестивала. „Акустичната джем сцена” ще е отворена за колаборации между всички музиканти от различните групи, насърчавайки по този начин музикалния обмен.
Програмата на фестивала включва още театрални и 3D пърформанси, огнено шоу, цирк и въздушна акробатика. Събитията ще се провеждат на различни места от фестивалната зона или около нея – Тихата поляна, на сцена във водата, в гората, дори на остров, до който ще се пътува със сал. Всички форми на игри ще предизвикват въображението, ще са форми на учене и сътрудничество.
На т. нар. „кино кемпър” всеки ден от фестивала ще бъдат прожектирани филми за съзнателното консумиране и грижата за земята в съвременния свят. Част от художественото творчество на фестивала ще е скулптура от естествени материали, която ще „проговаря” в определен час на денонощието и в определена фаза на Луната.
Някои от формите на творчество, които са включени във феста, са живо рисуване, натурални колажи от природни материали, кръжок по пин хол фотография. Посетителите ще имат възможност да посетят разнообразни работилници, сред които „Игри с гайда”, представяща родопската гайда чрез игра в няколко последователни стъпки, калиграфска работилница, работилница за изработката на фигурки и бижута от полимерна глина и опознаване на бижутерските тънкости в работата с епоксидна смола, която позволява да бъдат увековечени красиви цветя и други природни елементи. Ще има и работилница „Рециклирай старата си тениска”, която ще дава възможност на желаещите да разкрасят захабени фланелки, ателие по пластични изкуства, ще се покаже и как всеки сам би могъл да си направи ракетна печка.
Основните акценти в модула „Бъди” са темите „Родителство и учене” с мотото „Бъди родител”, както и „Здраве и благоденствие”. Тъй като фестивалът е неизменно свързан с природата, тази година е подготвен експеримент, който ще се опита да отговори на въпроси като „Възможно ли е обществата да преминат към самоподдържащи се системи посредством обмяната на стоки и услуги при намаляващото посредничество на паричните средства и финансовия капитал?”. На фокус тук попадат и актуални теми, засягащи въпроси като свиването на неблагоразумното потребление, оптимизирането на производството и излишъците, преработката на отпадъците, солидарното земеделие и стопанисване на средата, смекчаването на човешката намеса в природните процеси и всичко онова, което ще ни позволи да живеем в един свят с бъдеще.
Снимки: fest.beglika.orgАко се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..