Българинът Евгени Динев зае достойното шесто място в класацията за най-добри пейзажни фотографи в света на американския сайт topteny.com. Тази заслужена оценка е поводът за нашата среща с фотографа. Неговото творчество впечатлява с зашеметяващите фотописи за България и други кътчета на света. Това, което той представя, не е просто колекция от вълнуващи фотоси, а разказ – с картини, багри и слово. „Белязана от отпечатъка на древни цивилизации, заличени през вековете, е нашата земя. В непроходимите гори на Балкана все още тънат в забвение десетки крепости, били някога част от отбранителната мрежа на могъщата Византия”, такъв е напевният ритъм на един от разказите на Динев, който се преплита с фотографията, за да ни върне столетия назад, когато Кипиловското кале в Стара планина е предпазвало византийците от варварските племена. Споделя, че с фотографията се е захванал от любопитство. Още във времето, когато живеехме без интернет, докато разглежда броевете на „Нешънъл джиографик”, Евгени Динев изпитва желание и той самият да пробва да представи света около себе си чрез фотографията. Днес неговите творби се ползват с изключителна популярност в социалните мрежи, а феновете му във „Фейсбук” клонят към 91 000. Какво е усещането, когато фотографът открива уникалния кадър?
Кое време от денонощието е най-много в услуга за пейзажната фотография?
Аз обичам най-много сутрините, преди и след изгрева. Тогава се ражда денят. Има условия за роса, леки мъгли. Небето е по-чисто, светлината е много по-ярка, наситена. Тези часове, когато слънцето е ниско, под и над хоризонта, са най-хубави за снимане. Фотография, правена на обяд, не може да се сравни с такава, която е снимана рано сутрин, с хубави мъгли и светлина. Повечето хора, когато виждат снимките, си казват: „А, аз оттук съм минавал. Не изглежда така. Направил е нещо с фотошоп”. А реално не ти трябва фотошоп. Трябва да отидеш в правилното време и да снимаш, обяснява творецът.
Когато зрителят с наслаждение гледа красивите фотографии, той рядко си дава сметка за това, колко трудно е заснемането на въздействащите пейзажи в екстремни природни условия: с дъжд, гръмотевици, буря, сняг. В такова време, за да правиш снимки, трябва да рискуваш много, не крие нашият събеседник. Но с това не се изчерпват сложните моменти, свързани с пейзажната фотография. Ето какво споделя Евгени Динев:
Сложните моменти са свързани най-вече с пътуването. Защото интересните места не се намират под носа ти, трябва да ги търсиш. Фактически, най-трудно е да намериш мястото. А за да го намериш, трябва да пътуваш, да станеш в 2-3 часа през нощта, да отидеш до там, да чакаш, и накрая… може и нищо да не излезе. Така че трябва много търпение и много търсене. А когато намериш, трябва да си способен да уловиш красотата.
В жаждата си да открива удивителни места фотографът обикаля надлъж и нашир цялата страна. Има ли обаче определени кътчета в България, които да са особено благодатни за фотообектива?
Има, да. Все още са останали – с въздишка споделя ловецът на вълшебни мигове. – За мен това са старите гори, резерватите, запазени в Стара планина, Родопите. В другите планини те вече почти изчезват. Националният парк Централен Балкан в Стара планина в това отношение е най-облагодетелстван откъм гори, както и високите части на Родопите, но и там вече много се сече. В Природния парк Странджа вече не искам да ходя, защото там ситуацията е ужасна. Спомням си, че преди пътищата бяха като тунели. Караш по тях и навсякъде гори, не можеш да видиш слънцето. А сега минаваш – всичко е голо. Тъжна гледка. Това, което ни е най-ценно, ние най-бързо го унищожаваме.
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..