Млади експериментатори от десет страни ще обърнат на 180 градуса представите ни за артистично творчество, като разрушат бариерите между отделните изкуства и слеят минало и настояще в хармонична сплав.
За второ поредно лято фестивалът за съвременно изкуство „180 градуса” събира млади творци, които с езика на музиката, танца, театъра, дизайна и изобразителното изкуство ще провокират любопитството на столичани и ще ги въвлекат като активни участници в иновативните си проекти. Зад всичко това стоят двама млади хора – те живеят на Запад, но работят за мечтата си в България да има изявена сцена за съвременна музика и въобще за експериментални изкуства. Александър Хаджиев живее във Франкфурт и свири на фагот в ансамбъл „Модерн”, а Елица Богданова в Лондон, където се изявява на барокова и съвременна виола с различни състави. Ето какво казва за тазгодишния фестивал Александър Хаджиев.
Ние сме млад фестивал – започнахме през миналото лято. Тогава без никаква реклама и въпреки отпускарския сезон събрахме пълни зали. Този път сме подготвили още по-богата и интересна програма, която нарекохме „Лаборатория за иновативни изкуства”, защото ще представим изкуствата по необичаен начин, смесвайки ги. Имаме 24 артисти от различни националности: Сара Бицока – италианска танцьорка и хореограф, драматурзите Маркус Теш и Артур Романовски, сред музикантите са невероятният кларинетист от Австралия Ричард Хейнс и виолистката Ашли Гордън – тя ще свири афро-американска музика, както и още много страхотни артисти, които ще представят иновативни изкуства.
Фестивалът се открива на 10 август с носталгия по 20-те години на отминалия век, музика от Кърт Вайл, Жан Франсе, Чик Кърия, шармантно облекло на дамите и господата в публиката.
В Années folles ще пресъздадем едно кабаре и ще имаме истинска мадам, която ще забавлява публиката между произведенията, разказва Александър Хаджиев. – Ще свирим музика от 20-те години на миналия век от Бохуслав Мартину и други съвременни композитори, както и музика, вдъхновена от джаза. 20-те години, наречени Années folles (Луди години), това е периодът между двете Световни войни, когато американската култура идва в Европа и животът става по-разкрепостен – жените скъсяват косите и роклите си, а джазът навлиза в сериозната музика.
В проекта VOX ще бъдат представени музикални инструменти от различни епохи, като акцентът ще падне върху техните тембри и до каква степен те се доближават до човешкия глас. На друга сцена пък ще бъде обявена „война” между античната и съвременната музика, допълва Александър Хаджиев.
„Шахмат“ е експеримент, който ще се състои в цялата „Фабрика 126” и публиката ще може да се разхожда между залите. Ще имаме два ансамбъла – единият с антични инструменти с гости от Англия, Полша, Литва, а в състава за съвременна музика ще участват някои от най-търсените в момента млади музиканти от Германия, Швейцария, Америка. Двата ансамбъла ще се борят за надмощие над публиката. Т.е. искаме да провокираме нейните вкусове и да проверим дали ще намери сходство между двата типа музика.
На 13 август, за раздяла с фестивала, публиката е поканена да сподели „Осем спомена за едно парти, което така и не се случи, въпреки че си го спомням доста добре”. Какво се крие зад това чудновато наименование, обяснява отново Александър Хаджиев.
Танцовият театър ще бъде много интересен, всъщност това е танцов музикален театър. Драматурзи са МаркусТеш и Артур Романовски, които идват от университета в Гисен – едно от най-изявените учебни заведения за експериментален театър. Хореографията е на Сара Бицока – танцьорка от Италия, завършила школата на Пина Бауш в Есен, а музикантите са от фамилията на ансамбъл „Модерн”. В това представление танцьорите танцуват, свирят на инструменти, правят музика, а музикантите танцуват и изпълняват актьорски задачи. Въобще всички правим всичко и сме артисти на сцената.
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..