Една песен на Едит Пиаф, една любов и една френска авторка

Men like women who write. Even though they don't say so. A writer is a foreign country.
Marguerite Duras

Мъжете обичат жените, които пишат. Дори и да не го казват. Жената писател е като чужда страна.
Маргьорит Дюрас

Едно шестнадесегодишно момиче и един непознат мъж се срещат насред морето, на скала, облизвана от вълните. Между тях започва необикновена любов. Тридесет години по-късно, майката на влюбеното момиче, която има, вече зад гърба си, блестяща кариера на актриса, се опитва да си спомни какво точно се е случило. Само едно е сигурно в тези спомени – онази бяла скала, заливана от вълните, където се срещат двамата влюбени. Оттук нататък следват кратки несигурни реминисценции, моменти на мълчание, объркани логики, неосъзнати и неясни видения, лъжи и истини – всичко онова, което може да се случи с паметта и спомените при желанието да се възкреси съкровено събитие със съкровени хора. И това е само изходната точка.

I believe that always, or almost always, in all childhoods and in all the lives that follow them, the mother represents madness. Our mothers always remain the strangest, craziest people we've ever met.
Marguerite Duras

Мисля, че винаги или почти винаги, в детството на всеки човек и в живота на всеки човек, майката представлява лудостта. Нашите майки остават завинаги най-силните и най-лудите хора, които някога сме срещнали.
Маргьорит Дюрас

Маргьорит Дюрас, Заливът Саванна, Едит Пиаф и любов са ключовите думи за тази театрална неделя. „Заливът Саванна“ е публикувана през 1982 година. Този път сме били бързи и оправни и само няколко години по-късно, през 1988 година вече имаме тази пиеса в българския ефир. Режисьор: Маргарита Благиева. Участват: Катя Зехирева, Ани Петрова и Любомир Митрополитски.