Мигове условност

БНР Новини

Морис Гравис, „Правилната употреба”: Условното наклонение изразява един евентуален или иреален факт, чиято реализация се разглежда като следствие от един предположен факт, от едно условие. Употребява се и за да се обозначи просто някаква фантазия, като случките се пренасят в полето на въображаемото. Например изначалната условност, използвана от децата, когато измислят нова игра.

Това щеше да бъде някакъв път край морето. Той щеше да прекосява голямо голо плато. И после щеше да пристигне един камион. Щеше да бъде филм. Камионът щеше да се изгуби в далечината. И след това щеше да се появи отново. И после на пътя една жена щеше да чака. Тя носи куфар, камионът потегля отново. Сега тя щеше да започне да гледа пейзажа – морето край пътя, бялото море, студа, цялото разнообразие на нещата. После тя щеше да запее... Щяхме да виждаме кабината на шофьора.Те са с лице към пътя. В кабината щяха да са шофьорът и жената. Ясно е, че свързването им в един сюжет е неуместно. В кабината на камиона щеше да звучи музика… Шофьорът и жената щяха да гледат пътя отвън, голотата на полето. Обстоятелствата, които свързват мъжа и жената са, че той упражнява професията си на шофьор, а жената щеше да бъде превозвана от него… Но и двамата щяха да са с лице към пътя. Общото между нея и него щеше да е пейзажът… И тогава тя щеше да започне да говори… Казва: „Не може да се твърди, че това наистина са хълмове. Това е едно набъбване на земята”. И щеше да говори още за края на света, за политика, за пейзажа навън, за георгафията на местата, през които минават, за самотата на земята в планетарната система, за последните междузвездни открития. За една любов…
Това щеше да е филм…
Коя е тя? Коя е жената?
Тя е… изпаднала.

Авторката на „Камионът“, Маргьорит Дюрас, е родена в Сайгон, Индокитай. Родителите й са френски емигранти. За пръв път отива в Париж, когато е на 18 години. Едно от най-силните й произведения е „Любовникът“. Написва „Любовникът“ на 70 години и печели наградата „Гонкур“. Както и да я определят литературните критици, Маргьорит Дюрас има свой неподражаем стил.

Маргьорит Дюрас: От писането се подивява. Човек се връща към едно дивачество отпреди живота. И го разпознава неизменно, то е онова от горите, онова отдавнашно като времето. Онова на страха от всичко, отчетлив и неотделим от самия живот. Ожесточава се. Човек не може да пише без силата на тялото. Трябва да е по-силен от себе си, за да се залови с писането, трябва да е по-силен от това, което пише. Потресаваща история, да. Не само писането, написаното, ами и звуците на нощните зверове, тези на всички, вашите и моите, тези на кучетата. Смазващата, отчайваща вулгарност на обществото. Болката, Христос и Мойсей, и фараоните, и всички евреи, и всички еврейски деца, и още най-силното усещане за щастие. Неизменно, така смятам.

Участват: Нина Стамова и Калин Яворов.
Режисьор: Мария Нанчева.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Самотата има различни лица

Ревността може да се предава и по факс. Да влиза в него както хартията, да излиза от там и да разяжда сърцето, душата, главата. Поне в пиесата на Естер Вилар. Авторката е родена през 1935 година в Буенос Айрес, Аржентина. Завършва медицина и работи като лекарка, но след време изцяло се посвещава на писателската си дейност. Автор е на много книги, които се..

публикувано на 07.06.20 в 09:15

„Кошерът“ – документално есе от Огнян Логофетов

Животът се състои от прости неща – малко пари, едно куче, боб за обяд, чаша вино, няколко кокошки, къщата на село.  През 1997 година Огнян Логофетов отива в село Осиково, Смолянска област. Там в мир живеят християни и мюсюлмани. Заедно вдигат сватби, заедно се раждат и заедно си отиват от света. Заедно гледат и пчели. Трябва да си много внимателен с..

публикувано на 01.05.20 в 17:39
Валентин Ганев, Силвия Лулчева, Михаил Михайлов, Пламен Пеев и Христо Симеонов - Риндо (от ляво надясно)

Световноизвестната пиеса „Звезда без име“ от Михаил Себастиан през погледа на Радиотеатъра

Радиотеатърът с удоволствие ви представя премиерата на „Звезда без име“ от Михаил Себастиан. Всички участници в радиопроекта работиха с истинска творческа радост и вдъхновение. Представям ви екипа: Превод: Огнян Стамболиев. Адаптация: Яна Добрева. Участват артистите: Силвия Лулчева, Веселин Ранков, Валентин Ганев, Пламен Пеев,..

публикувано на 26.07.19 в 10:42

Тъжна сатира за новото време

Пиесата на Георги Василски „Три бири – Ново време“ е тъжна сатира за нещата и събитията, които връхлетяха България през годините на прехода. Връхлетяха, но не уплашиха – компанията, която авторът събира, коментира ставащото с насмешка, понякога с напразни надежди, друг път с ентусиазирани пророчества. Както може да се очаква, от копнежите и бляновете на..

публикувано на 05.07.19 в 10:06

Страдание и надмогване в „Запазена марка“ на радиотеатъра

В седмицата ( 17 - 21 декември ), в която най-силно очакваме коледните празници, започва и тази серия на рубриката „Запазена марка“, която ще звучи всяка делнична нощ от 2 часа през нощта . Общото в петте подбрани произведения този път ще са вярата и надмогването. Но не църковната вяра, дори и не и религиозната вяра в нейния каноничен облик, а вярата,..

публикувано на 16.12.18 в 09:35

Игра на Кредит

На 16 декември 2018 г. от 16 часа предстои да чуете премиерата на радиопиесата „Кредитът“ от каталонския драматург Жорди Галсеран. Галсеран е най-поставяният чужд автор в българските театри през последните няколко години, а предстоящата радиопиеса е първият път, в който негово произведение ще звучи в ефира у нас. Интересът към този автор далеч не е..

публикувано на 14.12.18 в 10:17

Руска седмица на шедьоври в Запазена марка Радиотеатър

През декември отново ще можете да проследите нощната театрална програма на БНР - всеки делничен ден, 30 минути след полунощ, включваща преимуществено класически произведения и, по класически начин, неостаряващи постановки. В понеделник (3 декември) , от 0.30 часа , е „Дамата с кученцето“, една прекрасна и много стара постановка с актьорските гласове..

обновено на 05.12.18 в 12:13