Извънредната среща на лидерите на еврозоната, проведена в понеделник вечерта, засили надеждите, че в рамките на следващите два дни може да бъде постигнато споразумение между Гърция и нейните кредитори, което да предотврати опасността от изпадане на страната в неплатежоспособност в края на месеца и риска за нейно излизане от еврозоната.
Въпреки че на тази среща, предхождана от поредно извънредно заседание на Еврогрупата, не се стигна до окончателно споразумение, на нея бяха дадени сигнали, че пътят за постигане на дори само временно решение е вече доста по-ясен.
Гърция и нейните кредитори от Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ) имат още два дни, за да се отстранят последните разногласия по плана за реформи, което би размразило останалите 7,2 млрд. евро от настоящата спасителна програма за Атина. По този начин гръцките власти ще успеят да покрият задължения за 1,6 млрд. евро към МВФ на 30-и юни и да намерят средства за плащане на заплати и пенсии в страната за около 1,5 млрд. евро.
Повод за отбелязания вчера напредък в преговорния процес дадоха последните гръцки предложения за реформи, включващи нов данък върху бизнеса, нов данък върху богатите и някои увеличения на ставката на ДДС върху избрани сектори на икономиката. В същото време обаче новият пакет на властите в Атина изключва по-нататъшно намаляване на пенсиите и на заплатите в публичния сектор, както и увеличаване на ДДС върху електроенергията.
Атина също така се съгласи с МВФ и с правителствата от еврозоната, че целевото ниво на първичния бюджетния излишък ще бъде 1% от БВП през тази година, след което ще се повиши до 2% през 2016-а и до 3% от БВП през 2017-а година.
Еврогрупата приветства силно новата версия на плана за реформи, представен от гръцките власти в понеделник сутринта и смята, че това е положителна стъпка в процеса на преговорите, се посочва в изявление на Еврогрупата, оповестено след края на снощната на лидерите от еврозоната.
Шефът на Еврогрупата Йерун Дейселблум потвърди, че до края на седмицата ще бъде свикана нова среща на финансовите министри от еврозоната, тъй като институциите (гръцките кредитори) се нуждаят от време, за да оценят новите гръцки предложения.
Ние ще продължим да работим усилено за постигане на споразумение с Гърция през настоящата седмица, обеща Дейселблум и допълни:
Първото общо мнение на институциите (кредиторите от ЕК, ЕЦБ и МВФ) е, че новите гръцки предложения са обширни и изчерпателни. Те (кредиторите) обаче се нуждаят от известно време, за да се види дали предложените мерки допълват фискалните условия и дали реформите са достатъчно изчерпателни, за да доведат отново до възстановяване на гръцката икономика.
Изглежда, че кредиторите на Гърция също така са готови да разгледат някои бъдещи корекции в новата програма на затъналата в дългове държава, включително и възможност за облекчаване на дълговата тежест. Френският президент Франсоа Оланд обаче заяви след края на срещата на върха, че решения за облекчаване на гръцкия дълг няма да бъдат взети в близките дни.
Преструктуриране на гръцкия дълг ще бъде втора стъпка и не е част от настоящите преговори, посочи Оланд.
Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че макар и въпросите за устойчивостта на дълга на Гърция да не са били обсъждани на вчерашната среща, стана ясно, че този въпрос за финансовата жизнеспособност на страната трябва да бъде част от споразумението.
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който преди време се ангажира лично с преговорния процес и се превърна в една от най-силните преговарящи фигури заедно с Меркел и Оланд, заяви пред репортери, че е убеден, че ние ще се стигнем до окончателно споразумение в хода на тази седмица.
Меркел сподели, че нови предложения за реформи, оповестени от гръцките власти показват за наличието на известен напредък и определено са стъпка напред, но тя също така подчерта, че ние все още не сме, където трябва да бъдем, като времето е доста кратко. Меркел също така добави, че часовете за най-интензивни разискванията лежат тепърва пред нас.
Новият гръцки план е със сигурност по-всеобхватен и включва много повече информация, отколкото това, което видяхме досега, но все още липсва конкретност, заяви управляващият директор на МВФ Кристин Лагард на пресконференция след срещата на върха, като добави, че в следващите дни предстои огромно количество работа.
Очаква се Еврогрупата да свика ново заседание в сряда (24-ти юни), за да подготви почвата за редовната двудневна среща на върха на ЕС, която започва в четвъртък (25-и юни).
От своя страна гръцкият премиер Алексис Ципрас заяви пред репортери в ранните часове на днешния ден, че разговорите с кредиторите ще продължат през следващите 48 часа до постигане на пълно и трайно решение, за да може Гърция да бъде в състояние да се изправи отново на крака в най-скоро време.
Засилващите се надежди за скорошно постигане на споразумение и за успешно приключване на многомесечната гръцка драма доведе до солиден ръст на световните фондови борси и до рязък отскок на капиталовия пазар в Атина. В понеделник общият европейски индекс Stoxx Europe 600 скочи с 2,3%, американският индекс S&P500 нарасна с 0,6%, докато гръцкият фондов индекс Athex Composite приключи вчерашната търговия с ръст от близо 9%. Гръцкият банков сектор нарасна с цели 23,8%, като акциите на Alpha Bank скочиха с 23,79%, на National Bank of Greece - с 20,45% и на Pireaus Bank - с 21,17%.
И днес европейските борси остават в добро възходящо движение, като общият индекс Stoxx Europe 600 нараства с нови 0,8 процентни пункта, достигайки най-високо ниво от началото на юни. Очакванията за скорошно намиране на решение на гръцкия дългов пъзел доведе и до интерес за покупки на гръцки държавни облигации, което причини рязък спад на тяхната доходност (лихва). Вчера доходността на 2-годишните краткосрочни гръцки книжа падна с цели 5,1% към 22,63%, а на 10годишните книжа - спад с 1,1% към 10,9 процентни пункта.
Безработицата в 28-те страни - членки на Европейския съюз стабилизира през август за четвърти пореден месец в 7-годишно дъно от 8,6%, като в същото време безработицата в България отбеляза понижение до 7,7%, достигайки най-ниско ниво от октомври 2009-а година, показват последните данни на Евростат. Безработицата в ЕС остана през август на..
Производствените цени в България се понижават през август спрямо месец по-рано и бележат пореден спад на годишна база, показват данни на Националния статистически институт. Общият индекс на цените на производител в България (PPI индекс) намалява с 0,3% спрямо юли, когато се понижиха с 0,2 на сто. Понижение на цените се наблюдава в добивната..
През септември потребителското доверие във Великобритания продължава да се възстановява за втори пореден месец от дъното, достигнато през юли като първа реакция на Brexit и в началото на есента успя да се върне обратно към нивото от преди британския референдум, на който беше гласувано за напускане на ЕС, показва последно проучване на компанията..
Икономическото доверие в Европейския съюз отскочи през септември много рязко от неговото близо двугодишно дъно, регистрирано през август, като в същото време данните на ЕК за България отчитат повишение на икономическото доверие до най-високо ниво от октомври 2008 година, когато стартира световната финансова и икономическа криза. Индексът,..
Общият показател на бизнес климата в България остава през септември на равнището си от август и недалеч от близо 8-годишния връх на показателя, достигнат през юни, показват резултати от последно проучване на Националния статистически институт (НСИ). Подобрение на стопанската конюнктура е регистрирано в промишлеността, строителството и в..
Премиерът на Италия Матео Ренци заяви, че изпитва респект към решението на британците да гласуват за напускане на ЕС и че Brexit ще бъде "много труден процес", но подчерта, че всяко едно споразумение не би трябвало да даде на Великобритания по-преференциален статут спрямо този на останалите държави, извън Съюза. Би било невъзможно да се..
В края на юли 2016 година брутният външен дълг на България е в размер на 34,8915 млрд. евро (76,7% от прогнозния БВП), като се повиши с 803,1 млн. евро (с 2,4%) спрямо края на предходната година, когато дългът беше в размер на 34,0885 млрд. евро (77,2% от БВП) и нарасна спрямо година по-рано със 180,4 млн. евро (с 0,5% спрямо юли 2015-а година),..