Великите европейци - Сандро Ботичели

Прочутото му име всъщност е прякор - на италиански Ботичели означава „бъчвичка”. На всичкото отгоре той го носи от дете не заради собствени заслуги, тоест, не защото сам е дебеличък, а по индукция, покрай закръглената форма на любимия си по-голям брат. 

Франческо Канова, Фантазия

Сандро Ботичели, за разлика от мнозина от нас, има късмета да се роди едновременно в златно време и на златно място. Това става през 1445 година в Република Флоренция, сега част от Италия. През своя 65-годишен живот самият художник се превръща в един от символите на флорентинския „златен век”. В същото време обаче, поради шантавите кривулици на историята, той не избягва участта да се превърне и в един от редките примери за странния човешки парадокс - как искреният стремеж към духовност може да те съсипе и убие.  

Франческо Канова, Фантазия

Бащата на Ботичели е кожар и в един от запазените негови данъчни тефтери се намира първата бележка, която дава някаква представа за малкия Сандро. „Малкият ми син се учи да чете, той е болезнено момче” – пише бащата. Не е ясно точно какво има предвид с това „болезнено”. 

Много е вероятно все пак да става дума за нормалните страдания, които пубертетът носи и на деца, и на родители, защото по това време Сандро е на 13. На следващата година той е вече чирак в златарско ателие, а вероятно едва през 1462, когато е на 17, става ученик на прочутия не само с майсторството, но и със скандалното си поведение Фра Филипо Липи. Очевидно талантът на Сандро бързо избуява и като ученик Ботичели пътува заедно с учителя си до Естергом, където изработват голямо фреско по поръчка на унгарския архиепископ. След пет години при Липи, Сандро се мести в работилницата на Верокио, където учи заедно с Леонардо. 

В този период на първоначално натрупване на художествения си капитал той рисува предимно по-малки платна, най-вече Мадони с поетични имена – „Мадоната с Младенеца и ангел”, „Мадоната с Младенеца и два ангела”, „Мадоната в розовата градина”, „Мадоната в слава със свети Серафим”. Те са изключително фини работи, изпълнени с характерния за Ботичели ясен рисунък и свеж колорит, но все още не го правят чак толкова известен в преситената от майстори на художеството Флоренция. През 1470 година с него се случват поне две важни неща - отваря собствено ателие и получава първата голяма поръчка, алегоричната фигура на Сила, предназначена за съдебната зала на Търговската гилдия във Флоренция. 

Постепенно поръчките започват да валят, след две години Сандро вече е член на гилдията на Свети Лука, а след пет банкерът Джовани Лами му възлага „Поклонението на влъхвите”, първото платно, признато от тогавашното общество като шедьовър, което прави автора си всеизвестен.

Франческо Канова, Фантазия 83, 7.16

В „Поклонението на влъхвите” Сандро Ботичели използва сюжета за тримата мъдреци от Изток, които, водени от звезда, се поклонят на младенеца Исус, за да постави сред фигурите няколко портрета на членове на Медичите, могъщата династия, която управлява Флоренция тогава. Самият банкер Лами е близък с тях и вероятно той представя художника в двора. През 1478 година се случва нещо зловещо – в катедралата на Флоренция хора от фамилията Паци убиват Джулиано Медичи, а брат му Лоренцо едва се спасява. Заговорниците са заловени и екзекутирани, а Сандро Ботичели получава малко странната поръчка да изобрази портретите им по стените на двореца – вероятно за да е вечно задоволството на фамилията от ефективното и бързо отмъщение. 

След като изпълнява тази поръчка брилянтно, фактически Ботичели се превръща в нещо като придворен художник на Медичите. Той става особено близък с Лоренцо ди Перфранческо ди Медичи, херцог на Флоренция и братовчед на Лоренцо Великолепни, и е нает да изрисува вилата му в Кастело, наследена от Козимо Медичи. Рисуването продължава пет години и точно в тази вила Сандро Ботичели създава своите два фантастични шедьовъра, които спират дъха човешки и до днес – това са картините „Пролет” и „Раждането на Венера”, които и днес могат да се видят в галерия „Уфици” във Флоренция. Ако стигнете до тях обаче, разгледайте ги добре. 

Смята се, че в тях, както и в редица други свои творби, Ботичели, увековечава Симонета Веспучи - може би най-красивата жена от Ренесанса. Прекрасната и Безподобната я наричат съвременниците. Това дете, което се омъжва на 16 и умира на 22, с красотата си буквално подлудява мъжете на Флоренция, а за поклонника на красотата Сандро Ботичели тя се превръща не само в символ, а и в реална вечна любов.

Франческо Канова, Фантазия 26, 10.50

Симонета Веспучи е от Генуа. Когато е на 15, в града пристига да учи за банкер Марко Веспучи, флорентинец, роднина на бъдещия прочут мореплавател Америго, чието име носи континентът Америка. Банката на Марко всъщност се управлява от бащата на Симонета. Един ден той кани знатния млад флорентинец в дома си, там двете деца се запознават и моментално се влюбват. Бракът е скрепен в Генуа, но младите живеят във Флоренция, където по Симонета веднага пощуряват управителят Лоренцо Медичи - Великолепния, както и брат му Джулиано. 

Заради ангажиментите си с държавни дела обаче, както и заради любовната връзка, която вече има, Лоренцо отстъпва на брат си и дори му помага в ухажването на красавицата. Мненията по отношение на това дали Симонета става любовница на Джулиано или връзката им остава изцяло платонична са разделени и досега, но има аргументи, които сочат, че това все пак се случва. Ако е така обаче, любовта им е кратка, защото през 1476, едва на 22, Безподобната Симонета умира от туберкулоза. В цялата тази история, естествено, Сандро Ботичели може да се приближи много до Симонета, може да ѝ се любува отстрани, както и прави, но не може да пипа. Дори не може да се надява да я ухажва реално – освен чрез безсмъртните си творби. И той точно това прави. До края на живота си я изобразява всеки път, щом може. 

Освен в „Раждането на Венера” и „Пролет”, Ботичели създава цяла поредица от портрети на млади жени, в които интерпретира образа на Симонета. Изписва я също като Венера във „Венера и Марс”, като Мадоната в някои от мадоните си, никога не я забравя. Самият Сандро Ботичели не се жени и някои изследователи смятат, че това е, защото цял живот тъгува по нея. Такава, естествено, е романтичната версия. Други твърдят обаче, че Ботичели всъщност е гей или поне - бисексуален. Базират се на едно по-късно обвинение към него, че има връзка с младо момче. Обвинението е отхвърлено от съда, но слуховете остават и се превръщат в част от тежката и трудна втора половина от живота на художника.

Пиетро Паоло Бороно, 15.05

През 80-те години на ХV век Сандро Ботичели е повикан от папа Сикст ІV в Рим и участва в екипа, който рисува току-що завършената Сикстинска капела. Там негово дело са фреските „Изкушението на Христос”, „Младостта на Мойсей” и „Наказанието на въстаналите левити”. Изобщо, цялото това десетилетие за Ботичели е пълно с много поръчки, труд, радости и слава. За разлика от следващите години до смъртта му. 

През 1492 умира Лоренцо Великолепният и Флоренция тръгва назад. Наследникът му Пиеро е неспособен да управлява, той буквално подарява Пиза на французите и е изгонен от гражданите. Тъй като политиката не търпи празно пространство обаче, отначало неофициално, в управител на града се превръща един доминикански монах на име Джироламо Савонарола. Той отдавна яростно критикува Медичите заради тяхното богатство, разкош и разврат, призовава и папата към аскетизъм на църквата. Неговите проповеди за бедност и покаяние намират все повече последователи във Флоренция, проникват и в душата на Сандро Ботичели. Смята се, че той участва в организираното от фанатика Савонарола прочуто аутодафе на произведения на изкуството, наречено „Клада на суетата”, в което хвърля собствени картини. 

Самите картини на Ботичели в този период се променят. Те пак си остават творби на голям майстор, но сюжетите им са доста по-мистични, понякога зловещи, а тоналността им буквално потъмнява. Като става с всеки проповедник на бедността обаче, Савонарола скоро докарва богатата Флоренция до жалко политическо и икономическо състояние, гражданите се бунтуват, а папата го отлъчва от църквата, арестува го, обвинява го в ерес и го екзекутира. Тези събития заварват Сандро Ботичели абсолютно неподготвен да ги възприеме.

Той е объркан от света наоколо, рисува малко, няма покровители, обеднява, а след смъртта си е бързо забравен от всички. Открит е отново като велик художник чак в края на ХІХ и началото на ХХ век, за да не бъде никога вече забравен.

Пиетро Паоло Бороно, 13.54