Мони Маринов, който е един от основателите на инициативата и в момента отговаря за цялостната дейност, разказва за хората, които посещават кухнята:
Идват всякакви хора – от самотни баби и дядовци с ниски пенсии, болни хора, просяци, до многодетни семейства. Скоро имахме едно семейство със седем деца, българи, които спяха и живееха на една автобусна спирка. Емигранти също има при нас, бежанци идват, имаме много хора от провинцията – специално пътуват, за да си вземат храна от нас – от Берковица, Септември (Пловдивско). Нашият принцип е да не връщаме никой. Случвало се е когато вече е свършила храната да раздаваме пакети ориз например, но винаги има по нещо, което да дадем. Колкото хора са дошли в неделния ден, толкова хора получават храна. В момента нямаме никаква нужда от хранителни продукти, имаме дори за няколко месеца напред. Но, разбира се, те се попълват периодично, защото няма как иначе, това са 400 човека.
За нас е важно, че 400 човека всяка неделя взимат от нас не просто един топъл обяд, а един пакет от храна, с който човек може да се нахрани в цял един ден. А има баби и дядовци, които го използват до сряда-четвъртък. В този пакет има 700 мл. топла храна, богат сандвич с три кюфтета или три кебапчета. Има и допълнително хляб и плодове, често има мляко.
Задълженията на Мони и доброволците обаче не приключват с приготвянето и раздаването на храната. Освен със социална дейност, в храма се занимават и с просвета и работа с деца, има неделно училище, списва се вестник, реализират се редица благотворителни кампании:
Ние имаме изключително стройна организация, и макар че всичко е на доброволни начала, в нея има йерархия и отговорници. Имаме три различни екипа: единият е Духовно-просветният ни център, където близо 20 човека се занимават само с просветната дейност – с нашия сайт, страницата ни във Фейсбук, издаването на вестник всяка седмица. Вторият екип – това е Центърът за работа с хора. В него едни прекрасни млади хора правят непрекъснато благотворителни кампании. В момента например тече кампания за събиране на спортни топки. Дарихме в едно помощно училище във Велинград и от там дойде идеята да помогнем на повече градове в страната. „Дари одеало” беше една голяма кампания за събиране на одеала. Оказа се, че половината от хората ни са просяци и спят по всевъзможни места и одеалото се оказа изключително ценно за тях. Всяка неделя има занимания с децата на нуждаещите се и в духовен смисъл, и в чисто училищен, защото много от тях не ходят на училище. Опитваме се да им помагаме не само с дрехи. Наскоро едно от децата получи компютър, втора употреба разбира се, но за него е повече от нов. Основният ни екип е в кухнята. Дежурството там започва от събота с подготовка и след това самия неделен ден, който е изключително тежък, затова гледаме едни дежурни да нямат повече от едно дежурство в месеца, за да могат да дадат всичко от себе си.
В кухнята работят предимно млади хора. Казват, че всеки е добре дошъл и си тръгват положително настроени след всяко дежурство. Повечето от хората, които се стичат в храма всяка неделя са самотни и не идват само заради топлата гозба, те търсят социални контакти и внимание. Ето какво каза Мони на сбогуване:
Всеки Христов дом е дом на надеждата, това е смисълът на църквата, това е смисълът на всичко, което ни е събрало тук – вярата, надеждата и любовта. Вярата в нашия Господ и нашата изконна православна вяра е нещото, което ще ни направи по-добри, по-силни и повече заедно. Без вярата сме обречени и като нация и като държава.
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..