Книгата на Раймонд Детрез се обръща към един период от балканската история, което е може би решаващ за характеристиката на Балканите като европейски ареал с по-особен и специфичен натюрел. Времето на Османската империя тегне над характера на балканските народи и това е, което прави толкова необходимо проникването в дълбочина и в разпростирането на ширина по отношение на този период. От книгата се разбира как православните народи са възприемали себе си под властта на султана, по какъв начин са се грижили да запазят своята идентичност и собствени културни черти. Добре известно е, че в Османската империя основополагащ признак за място в социалната стълбица е била вярата, която изповядваш, не националността; националността е късно явление, западно-европейско образувание, привнесено на територията на Балканите, но прегърнато от балканските народи с една изключителна ревност и пристрастност. Преди това те са се разпознавали по верски признак, а територията на империята е било едно огромно поле, в което са се пресичали най-различни народности и племена, общували са помежду си, разбирали са се или пък не, влизали са в спорове или пък в съглашения. Именно това изследва книгата на Раймонд Детрез, за чиито научни приноси и за историческата епоха, която е в центъра на нейното внимание, говорим заедно с проф. д-р Николай Аретов от Института по литература към Българската академия на науките и д-р Чавдар Маринов, преподавател във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..