Телескопът "Хъбъл" навърши 25 години

Доктор Джеф Хестър е един от героите в историята на телескопа. Той е астрономът, запечатал магнетичния образ на мъглявината "Ийгъл", познат като "Стълбовете на сътворението":

Историята около снимката е с научен оттенък. Ако можехте да се върнете назад 4 и половина милиарда години и видите раждането на нашата Слънчева система, ще видите подобна околна среда. Видяхме нещо, което в действителност ни разказваше за нашия произход.

Бяхме на точното място, в точното време, с точната снимка и с точната история, казва астрономът.

Доктор Хестър започва работа по проекта преди около 30 години, след като завършва докторската си степен. Малко преди планираното изстрелване на телескопа, светът преживява трагедията със "Чаленджър" през 1986-а, когато след изстрелването си совалката се взривява и погубва всичките седем астронавти на борда. Америка има нужда от ново постижение в Космоса и готвеният още от 70-те телескоп трябва да бъде успешен.

"Хъбъл" би трябвало да върне надеждата на обществото, като мисията е далече от космическото съревнование по време на Студената война между Съединените щати и тогавашния Съветски съюз.

Посланието на "Хъбъл" е "любопитни сме за това, което става във Вселената, в която живеем". Толкова сме любопитни, че ще положим страхотни усилия и ще използваме технически понятия на експерти и възможностите на тези невероятно способни хора. Този проект няма друга цел, освен да открие какво има там горе, посочва Джеф Хестър.

Учените започват усърдна работа, дори без да имат достатъчно средства. Доктор Колийн Хартман от НАСА е заместник-директор на центъра за Наука, операции и експлоатационни качества. Тя е била е един от работещите по "Хъбъл":

Имаше неща, които не можехме да направим. Например, не можехме да построим огромно съоръжение, което да провери дали телескопът има добър фокус. Смяташе се, че подобно нещо излиза прекалено скъпо, така че използвахме само математически формули. Мислихме, че всичко е изпипано. След като "Хъбъл" беше изстрелян, открихме, че огледалата не могат да се фокусират добре.

При излитането си "Хъбъл" имаше един ужасен проблем, връща се назад Джеф Хестър:

Стана голям провал. Хората говореха, че това може не само да бъде краят на космическата астрономия, но и на научните изследвания. Джей Лено превърна "Хъбъл" в глагол. Той казваше, "ако наистина сте прецакали нещо, вие сте го хъбълизирали". 

През 1993-та година НАСА изпраща мисия за отстраняване на проблема.

Знаещи хора започнаха да умуват и мислеха над начини, по които да се преборим с това и да го поправим. Тогава астронавти и роботи работеха заедно, спомня си Колийн Хартман.

Командният център на космическата агенция си отдъхва, когато след толкова перипетии телескопът заработва. Хората по целия свят виждат ярка снимка и се поставя началото на нова ера в космическото изследване.

Хартман казва още, че над проекта "Хъбъл" са работели и много чужденци:

В интерес на истината имаше много чужденци, които работиха над "Хъбъл". Европейската космическа агенция направи голям принос. И до ден днешен учени от целия свят могат да посетят Института "Хъбъл", който се намира в Балтимор. С тях споделяме информацията от "Хъбъл". Разбира се, цялата база от данни от телескопа е на разположение на всеки с компютър и връзка с интернет. Европейците ни дадоха слънчевите батерии, които захранват "Хъбъл". Нямаше как без тяхна помощ.

Определено историята на "Хъбъл" е такава за упоритост. Не само за упоритост, но и за едно пътуване с препятствия. Благодарение работата на множество от кадърни хора, които работиха под истинско напрежение и постоянно поставяха на съмнение мнението на колегите си. В крайна сметка телескопът успя да е това, което се надявахме да стане. Смятайте го за американска история, ако искате. За мен това е една човешка история, в която наградата отива при смелите и упоритите, убеден е Джеф Хестър.