Животът на Морис Равел преминава под знака на особен вид двузначност. Изпъстрен е с всевъзможни парадокси. Най-често свиреният френски композитор остава скрит, непроницаем въпреки огромната си популярност. Външно общителен, заобиколен от приятели, Равел изпитва панически ужас от непремерен жест или емоционално излияние. Зад изящна скептичност и ирония се крие ранима душа. Видни критици не пропускат шанса да рамкират музикалните творения на Равел. Според тях те излъчват блестящ, но хладен темперамент. При това лишен от живо, трепетно дихание. Вероятно така им е по-удобно. Щукеншмид твърди, че няма по-загадъчна фигура от Морис Равел сред композиторите от началото на XX век. Според Марсел Марна маестрото е последният автор, изцяло достъпен за непросветените. Автор, който отговаря на критерии, отнасящи се до Монтеверди, Хайдн или Бетовен. Статистиката отчита, че по продажба на звукозаписи с класическа музика, Равел сякаш е недостижим! Прословутата швейцарска точност (наследена по бащина линия) и огненият темперамент (завещан от майчиния род) съжителстват в удивителна хармония у Равел. Тръгва по свой път от лоното на импресионизма, за да напусне сетне пределите му завинаги. Равел не прекъсва нишката с традициите на XVIII и XIX век. В ранните му творби се усеща влиянието на Дебюси, Шабрие, Сати и Габриел Форе - учителят в Парижката консерватория. Равел търпеливо изучавал ортодоксалните композиционни правила, които преподавал неговият професор.
Сетне с радост ги ...заобикалял. „Първо чертая хоризонтала и вертикала. Едва тогава започвам да рисувам свободно...”
Впрочем Морис Равел притежава рядко срещано качество: умеел да гледа на музиката си отстрани. За него тя винаги била игра със съответните правила, разбира се. В живота на Равел светлини и сенки оформят причудливи плетеници. Редуват се триумфи със страховити провали. Не се лута. Работи бавно, вглеждайки се във всеки елемент. Оставя около 60 опуса. Някои наричат това „фабрика за шедьоври”. В писмо до италианския си колега Алфредо Казела Равел споделя: „Писането добива при мен характер на тежка болест. А симптомите - вътрешен огън, безсъние, загуба на апетит...” Повечето произведения на великия френски композитор обаче звучат така, сякаш са създадени на един дъх! Едва след смъртта му през 1937 година откриват в ескизите многобройни поправки и варианти, които чертаят пътя към съвършенството. През 1928 авторът прекосява океана за първото си голямо турне в САЩ. Триумфът е така впечатляващ, че Равел тъжно поклатил глава: „Подобно нещо не би могло да се случи в Париж!” Най-големите вестници отразяват събитието на цели страници, а единственият, който излиза на френски в Ню Йорк не обелва и дума.
В Кливлънд 3500 аплодират възторжено на крака маестрото, който сам дирижира творбите си. Впрочем Равел бил заклет фен на американските джазмени и не пропускал гастролите им в Париж. На всичко отгоре любимият му териер се наричал Джаз!
По време на Първата световна война композиторът категорично застава срещу организацията за защита на френската музика! Счита музикалния обмен за абсолютно необходим, жизненоважен. Морис Равел поддържа близки контакти със Стравински и Казела, с Рихард Щраус, Шьонберг, Барток... А биографът му Марсел Марна обобщава: „Сътвореното от гениалния маестро повече от всяка друга музика владее тайната да прониква в дълбините на душата, без да говори с езика на бурната страст. Колкото до Болеро, чувал съм какви ли не определения: необикновен музикален фокус, разходка из душата, хипнотична амалгама от монотонност и деликатна изисканост... Убеден съм, че всичко това го има в най-прочутата творба на Равел”, повдига завесата Марсел Марна. Когато попитали композитора за неговия фаворит сред произведенията му, отговорил с присъщия лаконизъм и ироничен привкус: „Ама разбира са не Болеро! В него няма музика...”
На седми март преди 140 години е роден Морис Равел, а в неделната вечер ще си припомним някои от неговите шедьоври: „Игра на водата”, „Валсът”, „Гробът на Купрен”, откъс из операта „Испански час”, клавирен концерт № 1 и, разбира се знаменитото Болеро. При това в два варианта.
неделя, 8 март от 19.30 часа
Операта е по едноименната пиеса на Жул Барбие и Мишел Каре, базирана върху приказки на Е. Т. А. Хофман Либрето: Жул Барбие Световна премиера (без действието "Жулиета"): 10 февруари 1881, "Опера Комик", Париж Първо изпълнение в България: 9 март 1922, София Място и време на действие - Нюрнберг, Германия; Венеция, Италия - началото на ХІХ век..
Музика: Джузепе Верди Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго. Представена за първи път: 9 март 1844 година във Венеция. Действащи лица: • Ернани - бивш благородник, в момента разбойник (тенор) • Елвира - годеница на Да Силва, влюбена в Ернани (сопран) • Гомес да Силва - испански благородник (бас) • Дон Карлос - бъдещият Карл V,..
Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..
Музика: Енгелберт Хумпердинк Либрето: Аделхайд Ветте по приказката на братята Якоб Лудвиг Грим и Вилхелм Карл Грим Първо изпълнение: Ваймар, 23 декември 1893 г. Действащи лица: • Петер, майстор на метли – баритон • Гертруд, негова съпруга – мецосопран • Хензел, техен син – мецосопран • Гретел, тяхна дъщеря – сопран • Вещицата – тенор или..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..