Напоследък да се прикачи етикет на книгата, да се пакетира тя в удобно и лесно за възприемане нещо-за-забавление, като че ли стана всеобща практика, възприета и от читателите, и от пишещите за книги. Моделът не е български патент, нито се отнася само за книги. Като всичко, което се копи-пейства, той също е приложен успешно у нас. Но нека не бъркаме жанровете с тези етикети - моделът просто ги използва, като често пъти съвсем съзнателно ги „фалшифицира”. Като напишеш за един роман, че е психологически, рязко намаляваш кръга на читателите му. Сложи му един „трилър” и читателите се увеличават неимоверно. А ако това е известно и уважавано име – продажбите са в кърпа вързани.
Такъв е случаят с романа „Невинният” на големия британски писател Иън Макюън. Макар на пръв поглед да изглежда книга, която притежава „успешните” съставки, тя далеч надхвърля етикета „психологически трилър”. Времето на действието е началото на Студената война, Берлин е разделен на зони, но Стената още я няма; истинска история - секретната операция на ЦРУ и МИ-6 „Голд”, приятелство, любов, възмъжаване, убийство, финал след години, тъкмо преди падането на Стената... Всичко звучи познато и готово за касов филм. Филмът е заснет три години след излизането на романа през 1993 от Джон Шлезинджър с участитето на Антъни Хопкинс, Изабела Роселини и Кембъл Скот. Нищо от това, което обаче си представяте преди да сте видели филма и след първите страници на книгата, не е такова, каквото изглежда. Добрият писател прави от уж баналните съставки динамичен и смислен роман, написан с изключително майсторство, с внимание към детайла. Книга, която четем бързо, не защото искаме да разкрием убиеца, а за да разберем колко крехки са човешките отношения, как неусетно се преобръщат човешки съдби. И няма особено значение дали е по време на Студената война, дали сме в Берлин и кои са главните герои.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...