Малина Томова – от великото към обикновеното и обратно

Снимка: БГНЕС

Взимам за заглавие това определение за поезията на Малина Томова от проф. Светлозар Игов. В текста си за нейната стихосбирка „Ежелюбов” той пише: Одомашняването, интимно-умаленото приближаване на „големия свят” (било чрез имената на творци – Ахматова, Мистрал, било чрез образите на класически ценности – Венеция) получава своя истински смисъл и когато видим обратната посока на образното преобразяване – извисяването на делничното, обикновеното, малкото. И завършва: Малина Томова пише като „за пред Бога”.
Малкото й книги приживе – само три стихосбирки: „Душа”, „Ежелюбов”, „Стигмати. Книга на познанието”, както и избраните страници от поета Иван Цанев „Жизнен опит”, съдържат нейните поетични прозрения за философията на живота. Познавайки в същността тази философия, тя живееше самоубийствено, работейки за другите, без да очаква нищо.
Много хора първо ще кажат, че Малина Томова беше добър човек. Тя беше и остана морален коректив с достойнството на личността си и с поезията, която написа. Беше от поколението, което бруталността и простащината на прехода помете, но и поколението, част, по-добрата част от което пренесе стойностите в българската литература във времето, за младите, които дойдоха след него…
Сега, която си спомняме за Малина в дните, когато щеше да е на 65, да не забравяме и по-натам да препрочитаме стихотворенията й, да не забравяме филма й „Гори, гори, огънче”, буквално изстрадан от нея и колко актуален е днес, да не забравяме, че тя беше в основата на „Литературен вестник”, на Сдружението на българските писатели, че работеше неуморно за правата на различните, че списваше вестник „Романо ило” и направи документалния филм „Василица”, че се опълчваше срещу всяка липса на демократичност, което бе приела за лична кауза. И още – че спря да пише не само защото работеше неспирно за другите пишещи в неповторимото си издателство „Стигмати”, станало мяра за вкуса, а може би защото беше омерзена от света наоколо.
Добре, че те имаше, Малино, че за кратко поне да усетим дъх на свобода!

Встъпление на глас

Кой дявол ме кара да си мечтая на глас?
Мине не мине столетие, виждам своите символи
закачени като значки по чуждите ревери –
други ме осъществяват, при това без усилие,
а аз, пренапрегната, стискам в ръката си
голата действителност вместо просешка тояга.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В търсене на доброто

Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..

обновено на 23.07.19 в 15:34

Денис Бучел: Фотографията трябва да докосне сърцето на зрителя

Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..

обновено на 16.07.19 в 15:11
Жюстин Томс (вляво) и Вася Атанасова

Българската Уикипедия на 15 години

На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..

обновено на 09.07.19 в 14:45
Доходно здание на Застрахователна компания „Балкан“, днес Младежки театър. Архитекти: Станчо Белковски и Иван Данчов,
1940 г.

Архитектурният модернизъм

Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..

обновено на 03.07.19 в 14:35

Тренировка по импровизация

Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..

обновено на 02.07.19 в 14:41
Любо Киров и Таня Димова в студиото на програма „Христо Ботев“

За музиката „Както преди“ с Любо Киров

Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..

обновено на 01.07.19 в 14:39

Невъзможен дебют

Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...

обновено на 14.01.19 в 12:29