Забравеният Жорж Папазов, художникът-сюрреалист

| обновено на 29.04.15 в 16:39
Ямболлията Жорж Папазов е сред онези родени в града край Тунджа българи, които поставят България на картата на световното изкуство заедно с Кирил Кръстев, Георги Шейтанов, Георги Господинов в най-ново време. Жорж Папазов е сред първите художници-сюрреалисти, макар че – вероятно поради типично нашенския индивидуализъм, отказва на Андре Бретон да се включи в ръководеното от поета сюрреалистично движение, което води до неглижирането и на моменти дори остракирането му. Той самият обяснява решението си, че не харесвал всичките тези интелектуалистки организирани общества, в които догмата преобладава над творчеството. В своите творби обаче той доказва, че начинът му на рисуване е на световно ниво и с нищо не отстъпва на такива представители на сюрреализма като Ив Танги, Жоан Миро, Макс Ернст. Всички тези велики имена на съвременното изобразително изкуство заедно с Пабло Пикасо, Андре Дерен, Константинуш Бранкузи, Тристан Цара, поета Марк Жакоб и още много други са негови познати, за някои дори може да се каже, че са му и близки приятели. Но като че ли най-близък до себе си Жорж Папазов чувства друг роден в България велик художник от Парижката школа (ако не броим, разбира се, близката му дружба с Дерен), родения във Видин Жул Паскин. За Паскин Папазов дори има книга, както, впрочем, и за Дерен.
И точно това е интересното в дейността на Жорж Папазов – че той не е само рисуващ, но и пишещ човек. Защото, ако като художник той все пак е коментиран от български интелектуалци, достатъчно е да споменем монографията за него от Кирил Кръстев, Димитър Аврамов също има критически коментари за него, то писмовната му дейност е напълно забравена. Е, ако оставим настрана филипиките на Богомил Райнов, които той отправя към художника по повод книгата му за Жул Паскин. Именно тези негови творби в полето на литературата, спомените и мемоаристиката са в центъра на предаването. Поводът за това е книгата на проф. Румяна Станчева „Художникът Жорж Папазов като писател. Вербализация на сюрреалното”, издадена от ИК „Колибри”. Ще стане дума още защо Жорж Папазов си остава чужд на българската визуална култура между двете световни войни (за него съществува само един позитивен текст от Сирак Скитник, а изложбите му са посрещнати дори с присмех или най-малкото с резервирано неразбиране), защо сюрреализмът, в чиито пространства се изявява Папазов-художникът, не намира почва в България, както твърди проф. Светлозар Игов, с какво неговите книги се изявяват и като апология на българското, ако приемем заглавието на една книга с избрани статии на проф. Александър Балабанов. За да говорим всичко това, в студиото бяха проф. Румяна Станчева, автор на книгата, Ивайло Милев, зам.-директор на НХГ, Аделина Филева, директор на СГХГ, Пламен Петров, изкуствовед и куратор.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07