Спомен за Тодор Мазаров

Отбелязваме 110-годишнината от рождението на един забележителен български тенор с голяма кариера на сцените на европейските оперни театри през 30-те и 40-те години на отминалия век - Тодор Мазаров.

Роден на 2 януари 1905 година в  Павел баня, Мазаров завършва педагогическото училище в Казанлък, работи като учител в село Железник, Карнобатско, служи в Лесничейството в Стара Загора и Казанлък. Надарен с красив глас, той става известен с майсторските си изпълнения на народни песни, дори пее в хора на Старозагорската опера, участва в много музикални прояви в града.

Разбрал, че бъдещето му е в операта, той без никакви средства заминава за София и постъпва в Музикалната академия,  където учи във вокалните класове на Димитър Попиванов и Мара Маринова-Цибулка. Следването му е много трудно - мизерства, ходи със селско кожухче, пее в различни църковни хорове, за да се издържа, но винаги си остава скромен, работлив, добродушен и човечен.

Дебютът на Тодор Мазаров във Виенската опера е на 26 ноември 1937 година с ролята на Радамес от операта „Аида” на  Верди. Самият Бруно Валтер отбелязва: Ето един човек, в чиито крака утре ще лежи целия свят. Неговият глас е неоценимо съкровище.

Така започва бляскавата кариера на Мазаров в Европа. Нейният връх е 2 години по-късно, когато пее на Майските музикални тържества във Флоренция невероятно трудната партия на Арнолдо от операта „Вилхелм Тел” от Росини. Диригентът на спектакъла -  знаменитият Тулио Серафин възкликва: Този тенор ни обърква. Той е едно гласово чудо!. Партията на Арнолдо Мазаров изпълнява повече от 100 пъти. Големият тенор остана член на Виенската държавна опера до 1953 година. Умира на 13 септември 1975 година. 

Чуйте какво разказват забележителната певица Сийка Петрова - партньорка на Мазаров при гостуванията му у нас, и Любомир Панчев, работил с тенора във Виена -  техните спомени се съхраняват в Златния фонд на БНР.