Пенсионната реформа, която разтърси България

Едва ли премиерът Бойко Борисов и синдикатите са си давали сметка миналата неделя, когато в спокойния зимен следобед се договориха за основните параметри на пенсионната реформа, каква буря от обществени реакции и сътресения ще предизвикат техните решения. Оттогава и до момента България ври и кипи от обяснения, обвинения, оправдания и заплахи. Митинги, декларации, изявления и ултиматуми разтърсват цялото общество. Много бързо проблемът от чисто социален се превърна в политически и според мнозина наблюдатели не се изключва тези дни дори да се стигне до разпадане на управляващата коалиция.

Какво всъщност нажежи страстите и изостри до такава степен политическите отношения и предизвика гнева на бизнеса?

Основните неща в набелязаните реформи всъщност са две. Първото се отнася до поредното временно спиране на приетата още по времето на първото правителство на Бойко Борисов промяна на пенсионната система. В първоначалния си вариант тя предвиждаше постепенно изравняване на възрастта за пенсиониране на мъжете и жените, като тя се увеличава всяка година с по 4 месеца до достигането на 65 години от сегашните 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете. С идването на власт миналата година на коалиционно лявоцентристко правителство, тази реформа беше временно замразена за една година с мотива, че е нужно да се държи сметка за немного голямата по европейските стандарти средна продължителност на живота на българина и лошите условия на работа и живот. Ледниковият период трябваше да продължи до края на тази година и от 2015 г. предвиденият график за увеличение на възрастта за пенсиониране трябваше да бъде възстановен. Под натиска на синдикатите обаче вторият кабинет „Борисов” се съгласи миналата неделя да продължи паузата и през следващата година, когато щял да се договори цялостен пакет от пенсионни реформи. Това не е добра новина, коментира в тази връзка президентът Росен Плевнелиев.

Втората причина за бурните реакции срещу социалната политика на властите в момента е предложението на министъра на финансите Владислав Горанов да се даде правото на гражданите да избират дали да се осигуряват за задължителна втора пенсия в частните универсални пенсионни фондове или в държавния Национален осигурителен институт. Досега т.нар. втори стълб на пенсионната система се крепеше единствено върху частните универсални фондове, които натрупаха над 3.5 млрд. евро. Официално новата идея се обяснява с похвалното намерение да се даде на хората „повече право на избор и повече демокрация” и че за никаква национализация на частното пенсионно осигуряване не може и дума да става, както твърдят някои професионални и бизнес среди.

И двете предвидени и договорени промени в пенсионния модел в страната не убягнаха от вниманието на бизнеса, тъй като пряко засягат неговите интереси. Икономиката се нуждае от квалифицирана работна ръка, а това са хората с по-дълъг опит, тъй като младите и образованите масово напускат страната, аргументират своето желание пенсионната възраст да продължава да се увеличава работодателите. Решението да се даде правото на държавното обществено осигуряване да се включи като играч на пенсионно-осигурителния пазар и да изземе огромния ресурс от 3.5 млрд. евро поставя в неравностойно положение частните дружества, които са заплашени от масов отлив на осигурени и крах на техния бизнес, е основният аргумент на деловите среди срещу второто важно решение на правителството за промяна на пенсионната система.

Дори и много по-малки промени в социалната сфера трябва да се правят след много сериозни дискусии и внимателна преценка, отбеляза по повод разтърсилите България договорености между синдикатите и правителството мерки в пенсионната система бившият социален министър Иван Нейков. Към неговото мнение, че реформите са прибързани и необмислени се присъединяват повечето икономически експерти. А вторият член на управляващата коалиция, десният Реформаторски блок, категорично заяви, че не може да приеме тази „опасна идея”, тъй като по същество е израз на лява и популистка политика. Ще се разпадне ли крехкото парламентарно мнозинство и ще се стигне ли до бламиране и падане на правителството може би ще стане ясно още утре, когато се очаква новите пенсионни реформи да бъдат гласувани в парламента. Не трябва обаче и да се забравя, че премиерът Бойко Борисов е много чувствителен към общественото мнение и понякога склонен към импулсивни решения в последния момент. Това кара наблюдателите да не изключват вероятността спорните решения да бъдат оттеглени в 12 без 5.