Казват, че е точно така. Най-много самоубийства стават в неделя. Понякога се твърди, че статистиките сочат така, понякога някой, комуто е докривяло точно в неделя, случайно споделя, че хората най-често се самоубиват именно на този ден. Може и за тежест на твърдението си да добави, че е прочел такава статистика. И все пак, вярно или невярно - защо в неделя? Защото предстои понеделник с ново натоварване и още стрес? Или защото вчера беше събота и остана съвсем малък промеждутък от време за размисли по ръбчетата на парченцата житейски пъзели?
Анна Бужинска, авторката на полската пиеса „Най-много самоубийства стават в неделя” смята, че в неделя се самоубиват тези, които много обичат работата си, а в понеделник – тези, които я ненавиждат.
Анна Бужинска е авторка на трудове по теория и антитеория на литературата, коментари за различни периоди от историята на полската литература, сценични театрални текстове, най-известният между които е "Танго Пиацола", поставен в Краковския театър “Юлиуш Словацки”.
Авторката е провокирана да напише „Най-много самоубийства стават в неделя” от статия в полски вестник за епидемията от неделни самоубийства между младите полски бизнесмени. След идеята оживяват и образите на Анна Бужинска – двама млади, които се опитват да се обичат и да живеят заедно, но между тях като непробиваема стена застават амбициите в кариерата им. Изкачването на йерархичните стъпала в големите чуждестранни компании, в които работят, изисква почти цялото им човешко време, както и почти целия им човешки потенциал. Героите на Анна Бужинска са сравнително млади и доста заможни – това е отплатата за предългите работни дни. Имат известен проблем с произхода си – идват от малки провинциални градчета, където са израсли в спокойни и патриархални семейства. Затова пък после са променили имената си така, че да звучат по-космополитно.
Съвместният им живот не се получава. Не че не се обичат. Просто време за съвместен живот не остава. Не остава време за размисъл. Не остава време за тишина. Нито за мечти. Нито за откриване на собствения си глас сред толкова много чужди гласове в главите им… Препускането им през живота - да се реализират, да успеят, да докажат, да спечелят, да задържат, да не загубят – това изтощително ежедневие, което механизира и роботизира съвременния човек практически го убива по-бързо от всяка друга епидемия. Оказва се, че двамата не знаят какво да правят заедно, но и всеки един от тях поотделно е негоден да намери мир и покой със себе си.
Някак естествено и дори с чувство за хумор Анна Бужинска завежда героите си до ръба на скалата, наречена Самоубийство. Реално и метафорично – тя ги хвърля в пропастта, а заедно с тях и цялата полудяла, излиняла, оскотяла съвременна цивилизация.
Режисьор на спектакъла: Минчо Събев.
Участват артистите: Петя Силянова, Мариан Бачев и Нина Стамова.
Спектакълът е част от проекта на Радиотеатъра „Съвременна полска драма”, осъществен съвместно на Полски институт – София.
24 август, от 16.00 часа
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...