Бевърли Силс - изкусителен чар и на сцената, и в живота

Наричат я суперзвезда в белкантовия репертоар. Колоратурно сопрано с непомръкващ блясък. Първа лейди на американския оперен театър.
„Бевърли Силс притежава необикновен глас, на който е пълновластен господар. С удивителна лекота преодолява технически трудности от всякакъв характер. Гъвкав и изразителен, красив и вълнуващ, гласът на Силс улавя на мига всяка промяна в настроенията на съответната героиня. Добавете към това сценично обаяние и изкусителна женственост и ще разберете защо Америка бе в плен на Бевърли Силс в продължение на близо три десетилетия”, пишат в сп. „Ню Йоркър”.

На 25 май знаменитото сопрано щеше да навърши 85. Родена е в Ню Йоркския квартал Бруклин в семейство на емигранти. Баща й е брокер от румънски произход, а майката - учителка по музика от Одеса. Наричат дъщеря си Белла-Мириам, а фамилното име е Силверман. Братът Стенли си спомня, че като малка Белла често  казвала на баща си: „Ще видиш, като порасна ще стана оперна звезда! Не обикновена певица, а звезда!”
Оказва се, че Бевърли Слис има и „пророческа” дарба. Впрочем майка й е основният двигател за развитието на другата дарба - вокалната. „Мама обожаваше прочутото сопрано от 20-те години Амелита Гали- Курчи.
Денят започваше с нейните записи, а лекото пукане на плочата означаваше, че е време за закуска. На седем години знаех наизуст всичките 22 арии”, спомня си Бевърли Силс. Явно майката била доста амбициозна и пробивна жена, тъй като още на тригодишна възраст Белла-Мириам печели конкурс за красота Мис Бейби. Участва в радиопрограми и реклами, а преди да тръгне на училище започват уроците с... вокален педагог! Това е самата Естел Лийблинг - корепетиторката на звездата Гали-Курчи. Истинско чудо е, че тъй ранните вокални занимания не са повредили гласа на Бивърли Силс. Удивително бързо попивала всичко и за отрицателен срок научила почти 50 партии!
„Прелестна, изпълнена с нежност и тъга, Силс сякаш пее със сърцето си. Забравяш за каквато и да било техника и се удивляваш на безукорно изваяна фраза, игра на светлосенки, трепетно дихание, които те грабват на мига. Бевърли Силс е актриса от изключителна класа, която знае как да те направи свой пленник за цял живот”, твърди Барбара Уолтърс в американския печат. И добавя: „Ако питате  за забележителностите на Ню Йорк, бих препоръчала без да се замислям: вижте Бевърли Силс като Манон! Едва тогава се възхищавайте на Статуята на свободата или Емпайър Стейт Билдинг...”   
Удивително е преобразяването на Бевърли Силс в операта на Масне! Манон й носи триумфален успех през 1966 в Ню Йорк Сити опера.
Публика и критика изригват в неудържим възторг и сравняват изпълнението й с най-популярната Манон по това време Джералдин Фарър. Същата година талантът на Бевърли Силс блясва с пълна сила в операта „Юлий Цезар” на Хендел. И най-сложните колоратури са изпяти в умопомрачително темпо, сякаш на един дъх. Според очевидци спектакълът се превръща във фурор и главна заслуга за това има Силс.
Тя така изкусително съблазнява римския император, че има власт и над дошлите в залата. Не е трудно да си го представим, като се има предвид красотата на Бевърли - пъстри кестеняви очи, славянски овал на лицето, малък нос, плътни устни, очарователна усмивка. А тънката талия е ценен бонус в средите на оперните актриси. Къдрава огненочервена коса допълва портрета на Бевърли Силс като жена с магнетичен чар и в живота, и на сцената.
Пътят на знаменитото сопрано започва от оперния театър във Филаделфия. Там през 1947 дебютира като Фраскита в „Кармен”. В състава на пътуваща трупа с име „Джилбърт и Съливан” обикаля от град на град. Пее в над 60 спектакъла годишно! След близо десетилетие на гастроли в САЩ, Бевърли Силс прекрачва прага на Ню Йорк Сити опера. През 1963 облича костюма на Донна Анна  в Моцартовия шедьовър „Дон Жуан” и печели на своя страна публиката и критиците от раз. „Исках да изпея всички партии написани за сопрано и да покоря с тях най-престижните световни сцени”, спомня си Бевърли Силс.
Преди това обаче пее в нощните клубове на Ню Йорк, а също в мюзикъли и оперети. Познавачи твърдят, че американското сопрано съчетава в удивителна хармония интуиция с аналитичен поглед. „Първо оглеждам либретото от всички страни”, открехва вратата Бевърли Силс. „Ако попадна на непозната италианска фраза и речникът не ми е достатъчен, опитвам да открия подтекста на казаното. Не искам да се перча с вокалната си техника. Да карам хората да шепнат: „Боже, как само го изпя този висок тон!” Най-важното е да усетя образа с цялото си същество. Т.нар. мелодични украшения не са щраусови пера за разкош. Те са неотменна част от ролята. Никога не използвам орнаментика, която не съответства на образа. В опери като „Лучия” или пък  „Травиата” подобна орнаментика придава на ролята повече драматизъм и емоция...”
Виолета и Лучия на Бевърли Силс са сочени от мнозина като своеобразен еталон. Повече от 80 са ролите, които американското сопрано извайва на най-престижните световни сцени. Силата й е в белкантовия репертоар: Доницети, Белини, Росини, Верди, но също така Хендел, Масне, Офенбах, Йохан Щраус... След като покорява Америка, Бевърли Силс решава, че е време да се отвори и за нея тежката порта на Миланската скала. Това се случва през 1969, а ръководството на знаменития театър възобновява постановката на „Обсадата на Коринт” от Росини специално за двете гран дами на американската опера Бевърли Силс и Мерилин Хорн. Успехът е зашеметяващ. Силс получава покани от реномираните сцени в Неапол, Рим, Лондон, Берлин, Париж, Виена, Буенос Айрес... Сопраното с трепет очаква дебюта в МЕТ, който се състоял едва през пролетта на 1975. Познавачи твърдят, че това била целенасочена политика на всемогъщия мениджър Рудолф Бинг. Той умишлено забавял представянето на изявените солисти на Сити опера, за да изостри апетита на публиката и да покаже в крайна сметка кой диктува правилата в мегаполиса. Струва си чакането, тъй като дошлите в МЕТ на „Обсадата на Коринт” буквално влудили дирекцията на театъра с безкрайните овации. Повече от 30-минутни аплаузи възкачили Бевърли Силс на трона на славата, а в следващите пет години тя се появила на митичната сцена в над 100 спектакъла.
„Съобразявам се с вкуса на публиката. На седмото небе съм, когато видя блясък в очите и грейналите лица. Публиката е много точен и свръхчувствителен коректив на това, което прави артиста. Стремя се да й угаждам в добрия смисъл на думата. След всеки спектакъл опитвам да разгранича еуфорията от реалното постижение. Задължително търся и Слава Богу откривам  кусури. Те ми дават стимул следващият път да е още по-добре! Та нали изкуството ни учи да управляваме чувствата си”, разкрива тайни от кухнята пред Барбара Уолтърс прочутата американска певица.
Слиза от сцената на върха на славата през 1979 и става директор на Ню Йорк Сити опера. Оказва се успешен мениджър, след като години по-късно (вече шеф на Линкълн сентър) успява да привлече внушителна сума от 80 милиона долара от спонсори. Един от най-щедрите е бившият кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг. С неподражаемото си чувство за хумор Бевърли  
Силс разказва, как на спектакъл в МЕТ трябвало да побутва от време на време г-н кмета, за да не... заспи. А самият Блумбърг казва с усмивка: „Не е препоръчително да си на противоположната страна, щом Бевърли си е наумила да „измъкне” нещо от теб. Тя обгърна със светлина нашия град, нашата опера... Бевърли Силс никога няма да слезе от сцената. Нейната дарба щедро пръскаше красота и добрина! Завесата не пада за великите личности в изкуството...”
Бевърли Силс си отиде от този свят през лятото на 2007 година. За да почетат знаменитата певица в Линкълн сентър пяха Пласидо Доминго, Анна Нетребко, Натали Десе... „Тя е икона! Имаше армия от почитатели! Минувачите я спираха по улиците  на Ню Йорк...”, припомня Джейн Мос, програмният директор на Линкълн сентър.
А една от любимите фрази на Бевърли Силс бе: „Със сигурност ще се разочаровате, ако не успеете в някое начинание. Но със сигурност не ви очаква нищо добро, ако не продължавате да упорствате...”

В съботната вечер ще слушате запис от спектакъл на „Обсадата на Коринт” в Миланската скала. Постановката на Росиниевата опера била възобновена специално за Бевърли Силс в началото на април 1969 година.
Американското сопрано покорява митичната сцена в компанията на Франко Бонизоли, Хустино Диас, Мерилин Хорн Джовани Фойоли.
С участието на хора и оркестъра на Ла Скала.
На диригентския пулт- Томас Шипърс.

Съдържание на операта

събота, 31 май от 20.00 часа