Ритуал на повече от 100 години спазват във видинското село Сланотрън

Полагане на Иисус в гроба на Велики петък в село Сланотрън

Отец Велизар: Едно време се карахме кой да е ангел, кой римски войник... Сега ни е трудно да намерим деца за ритуала

10
"Гробът" пред храма "Успение Богородично", в който на Разпети Петък се спуска иконата на Иисус Христос.
Снимка: Пламен Генчев

Уникален ритуал спазват повече от сто години във видинското село Сланотрън на Велика Събота.

Обичаят пресъздава Възкресение Христово, а изпълнението му започва още вечерта на Велики Петък, когато в специално изкопан гроб в двора на църквата се спуска икона на Иисус Христос, разказва свещеникът в село Сланотрън отец Велизар:

Когато обикаляме църквата, на четирите места се спира, след това се идва тук...

Двама младежи стоят тук, облечени като римски войници с копия да пазят. Иконата се спуска в гроба. На Възкресение вече идват ангели, войниците падат, иконата се издига нагоре и стои до Вознесение Господне.
 

Иконата на Иисус Христос, с която се изпълнява ритуалът.Иконата, която спускат в символичния гроб, изобразява Иисус Христос в цял ръст.

Изографисана е върху платно, от двете му страни.

В храма "Успение Богородично" в село Сланотрън Светинята пазят от освещаването й - през 1906 година, а наскоро уникалната икона е била реставрирана.

В храма се пази и уникалната плащаница, с която на Разпети петък се обикаля църквата.

Плащаницата се изнася на Разпети петък вечерта, в средата на черквата, и се служи опело като за покойник. Около час и половина е опелото, след това се взима плащаницата от четирима души, свещеникът върви пред тях, и се обикаля с нея. В този момент се спуска иконата- разказва отец Велизар.

Спомените си за обичаите в Сланотрън споделя и Феврония Петрова:

Има четири дечица, които се обличат в униформа. Двама са войници, които пазят гроба на Иисус Христос. Двама са ангели - те идват със запалени факли. Най-напред служи попът, излизаме навън и като сме готови, започват да издигат иконата.

Отец Велизар
си спомня как сам той е участвал в пресъздаването на Възкресние Христово, но отбелязва, че сега ще е по-трудно да намери изпълнители:

Отец Велизар, свещеник в храмаЕдно време младежите се карахме кой да е ангел, кой римски войник. Сега ни е трудно да намерим деца. 

Ритуалът на Велика събота в Сланотрън никога не е прекъсван.
 
Мисля, че не е хубаво да се оставят старите традиции, защото човек се е родил да люби хората - казва Феврония Петрова.

Фоторепортер: Пламен Генчев.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42
Гроба на Змей Горянин в двора на манастир „Седемте престола“ в Стара планина, близо до Своге.

Змей Горянин – забравеният и забранен писател и публицист

Змей Горянин, псевдоним на писателя Светозар Акендиев Димитров, е име в българската културна история, дълго време премълчавано и дори забранявано. Причината е ясна – осъден на една година затвор от Народния съд, произведенията му са включени в списъка на забранените книги, дейността му е порицавана и наблюдавана. А всъщност провинението му е..

публикувано на 28.05.20 в 09:15

Волжка България – средновековната врата между Изтока и Запада

След разпада на Стара Велика България на Кубрат неговият втори син Котраг поема на север начело на прабългарското племе котраги. Установява се по поречието на Средна Волга и към 660 г. основава Волжка България. Следи от нейната история днес грижливо се пазят и изучават в Българския историко-архитектурен музей-резерват в Татарстан...

обновено на 21.05.20 в 13:50

„Кошерът“ – документално есе от Огнян Логофетов

Животът се състои от прости неща – малко пари, едно куче, боб за обяд, чаша вино, няколко кокошки, къщата на село.  През 1997 година Огнян Логофетов отива в село Осиково, Смолянска област. Там в мир живеят християни и мюсюлмани. Заедно вдигат сватби, заедно се раждат и заедно си отиват от света. Заедно гледат и пчели. Трябва да си много внимателен с..

публикувано на 01.05.20 в 17:39