През февруари се навършва столетие от рождението на прочутия руски диригент. Кирил Кондрашин си извоюва трайно място сред безспорните асове на пулта. Пътят му обаче никак не бе лек. Принудиха го да емигрира в края на 70-те години. Заради абсолютната безкомпромисност в работата и отстояване на собствени възгледи, често твърде неприемливи меко казано за управниците на бившия СССР. Тъкмо тогава през 1979 г. маестрото оглави прочутия Концертгебау оркестър в Амстердам, след като 15 години бе на пулта на Московската филхармония.
Казват, че е първият съветски диригент спечелил признание отвъд желязната завеса. Особено значима за маестрото е 1958. Годината, в която Ван Клайбърн печели конкурса „Чайковски”. Съществен дял за това имат московските филхармоници водени от Кондрашин. Следват триумфални турнета в големите музикални центрове на САЩ. В „Лирик опера” в Чикаго маестрото дирижира няколко спектакъла на „Мадам Бътерфлай” от Пучини с Рената Тебалди. Критици и меломани ги определят като истинска сензация! В авторитетни издания се сипят с непривична охота хвалебствия за Кирил Кондрашин. Открояват лекотата в общуването с оркестъра и публиката, непреклонната воля и убеденост в собствените идеи, често встрани от обичайните канони.
Кондрашин има подчертан афинитет към емоционалните взривове в партитури с ярка драматургия като тези на Бетовен, Брамс, Малер, Чайковски, Шостакович, Барток. Работохолик до мозъка на костите, маестрото е абсолютно непримирим към сънливите и индиферентни лица на някои оркестранти. Не търпи своеволия, но има сили да каже: „Извинете, тук май си позволих повечко…” При Кондрашин усетът за ансамбъл сякаш е вроден. Ето възможното обяснение. Родителите му навремето свирили в московски оркестър без… диригент. А синът бил неотменна част от почти всички репетиции и концерти. „Още тогава ме порази огромната амплитуда на оркестровия звук и безкрайно богатство от багри. Реших да стана диригент, тъй като напълно отричам колективното начало. Изкуството е немислимо без ярка индивидуалност, която е запазената марка на всеки ансамбъл”, убеден е Кирил Кондрашин. И добавя: „Не се увличам по силния, удебелен звук. Колкото по-прозрачна е звучността, колкото повече звук има в динамика „р” толкова по-добре. Така се разкриват детайлите в партитурата, контрапунктичния рисунък.”
През 1960 Кондрашин става шеф-диригент на Московската филхармония, която бързо намира място сред водещите световни оркестри. Канят ги в САЩ, Франция, Германия, Италия, Швеция, Холандия, Канада, Мексико, Япония…
Маестрото печели слава на едни от най-търсените, т.нар. диригенти-акомпанятори. Възторжени са отзивите за съвместните им изяви с Давид Ойстрах, Рихтер, Гилелс, Ростропович, Артур Рубинщайн, Артуро Бенедети Микеланджели, Исак Щерн…
„Да акомпанираш не означава умение само да „хващаш” солиста”, повдига завесата Кондрашин. „Ансамбловото изкуство е музика все пак, а не игра на гоненица, както често се случва – кой кого ще хване… Трябва да възприемеш органично творческата индивидуалност на солиста. Неговата трактовка и… да живеете заедно в музиката”.
Маестрото ни завеща не само ценни записи, но и своите прозрения за този дяволски труден занаят в една уникална технология на вдъхновението, както нарича книгата си с име „Светът на диригента”.
Ето още няколко реда оттам: „Ако диригентът не се слива с оркестъра, той въобще не е диригент. Това сливане зависи и от темперамента. Там е работата, че ако буйства и обилно се поти в кулминациите, обезателно го считат за темпераментен. Такъв диригент често скучае в лиричните епизоди, в очакване на следващото cresc. А темпераментът е способност изцяло да се потопиш в музиката. Да убедиш оркестъра, че точно в този момент е немислимо да се свири по друг начин…”
В неделната вечер ще слушате записи на Московската филхармония с диригент Кирил Кондрашин: Шостакович – симфония № 15 и Малка сюита от Клод Дебюси. С Давид Ойстрах и Симфоничния оркестър на Съветското радио и телевизия ще представят цигулковия концерт на Брамс. Във фонотеката на БНР се пази запис от гостуването на Кондрашин у нас през 1969 година: с радиооркестъра са изпълнили увертюра към операта „Дон Жуан” от Моцарт.
неделя, 23 февруари, от 19.30 часа
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..
Музика: Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото: Катерино Мадзола по Пиетро Метастазио. Премиера: 6 септември 1791 година в Държавния театър в Прага под диригентството на самия Моцарт. Действащи лица: • Тит – тенор • Вителия – сопран • Секст – мецосопран • Аний – мецосопран • Сервилия – сопран • Публий – бас Първо действие В покоите на..