БПЦ е номинирана за Нобелова награда за мир за 2013-а година

Снимка: Архив
 

Българската православна църква e номинирана за Нобелова награда за мир за 2013-а година, се съобщава на официалния сайт на Светия синод на Българската православна църква. Поводът е спасяването на българските евреи.

За първи път религиозна институция се номинира за Нобелова награда. Предложението е направено от Лъчезар Тошев, който има право да номинира кандидати за Нобелова награда за мир. Лъчезар Тошев е почетен асоцииран член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

Припомняме, че през тази година България отбелязва 70 години от спасяването на своите евреи. Унищожаването на 50 000 невинни хора по време на най-жестокото преследване срещу евреите - Холокоста, бе спряно от цялото българско общество, благодарение на акцията на 43 депутати от 25-ото Народно събрание през 1943-а година, начело с Димитър Пешев, зам.-председател на българския парламент тогава, и на 21 интелектуалци за отмяна на решението за депортиране, както и на последвалото взимане на крайното решение от цар Борис Трети (9-и март 1943-а).

Но фактическият инициатор и духовен двигател за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта е не друг, а Българската православна църква. Нейните архиереи – екзарх Стефан, Пловдивският митрополит Кирил, както и целият синод на БПЦ играят водеща роля за спасяването на еврейската общност в нейния диоцез. Те активно застават срещу приемането и прилагането на закони, дискриминиращи евреите.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42
Гроба на Змей Горянин в двора на манастир „Седемте престола“ в Стара планина, близо до Своге.

Змей Горянин – забравеният и забранен писател и публицист

Змей Горянин, псевдоним на писателя Светозар Акендиев Димитров, е име в българската културна история, дълго време премълчавано и дори забранявано. Причината е ясна – осъден на една година затвор от Народния съд, произведенията му са включени в списъка на забранените книги, дейността му е порицавана и наблюдавана. А всъщност провинението му е..

публикувано на 28.05.20 в 09:15

Волжка България – средновековната врата между Изтока и Запада

След разпада на Стара Велика България на Кубрат неговият втори син Котраг поема на север начело на прабългарското племе котраги. Установява се по поречието на Средна Волга и към 660 г. основава Волжка България. Следи от нейната история днес грижливо се пазят и изучават в Българския историко-архитектурен музей-резерват в Татарстан...

обновено на 21.05.20 в 13:50

„Кошерът“ – документално есе от Огнян Логофетов

Животът се състои от прости неща – малко пари, едно куче, боб за обяд, чаша вино, няколко кокошки, къщата на село.  През 1997 година Огнян Логофетов отива в село Осиково, Смолянска област. Там в мир живеят християни и мюсюлмани. Заедно вдигат сватби, заедно се раждат и заедно си отиват от света. Заедно гледат и пчели. Трябва да си много внимателен с..

публикувано на 01.05.20 в 17:39