"Размисли преди Великден" със Симфоничния оркестър на БНР, Малгожата Роцлавска и Константин Илиевски

Радиосимфониците с диригент Константин Илиевски ще представят дълбока и емоционална програма „Размисли преди Великден“ на 11 април от 19 часа в зала „България“. Тя ще започне с рядко изпълнявано произведение - Симфония №3 от Хенрик Горецки.

Симфония №3, известна още като Симфония на скръбните песни, на полския композитор Хенрик Горецки е едно от прочутите му творби. Всяка от трите части е съсредоточена върху текст (всъщност плач), изпят от солист-сопран. Сопраното пее полски текстове във всяка от трите части. Първата е полски плач от 15-ти век на Мария, майката на Иисус, втората-молитва на осемнадесетгодишно момиче, изписана на стената на затвор на Гестапо по времето на Втората световна война и третата - силезийска народна песен за майка, която търси сина си, убит от германците по време на силезийските въстания. Изборът да се използва един певец, без припев, придава на симфонията усещане за емоционална интимност и прозрачност. Всички текстове засягат любовта между майката и детето. Горецки създава истински шедьовър, който се превръща в международна сензация и заема специално място в световната музикална литература, а също така и в историята на Classic FM (глобален радио алианс за класическа музика). Симфонията на скръбните песни звучи още през първата седмица, когато станцията започва да излъчва през септември 1992 г. Реакцията на публиката е толкова голяма, че бързо я изкачва до върха на класациите за класическа музика. Горецки тогава е почти напълно непознат извън кръговете на класическата музика, въпреки това симфонията пленява британската публика, а записът ѝ става най-популярният класически албум в страната в продължение на месеци. В него участва известното американско сопрано Доун Ъпшоу (носител на няколко награди „Грами“ и наградата „Едисън“ за издадени албуми) заедно с Лондонската симфониета и диригента Дейвид Зинман. Оттогава албумът е продаден в над милион копия, което е немислимо количество за произведение на съвременната класическа музика.

На 11 април творбата ще прозвучи в изпълнение на полякинята Малгожата Роцлавска.

Малгожата е носител на Втора награда на XII Международен конкурс за художествена песен в Щутгарт и финалист на 49-тото издание на Bundeswettbewerb Gesang в Берлин. Освен това тя е член и стипендиант наМеждународна хорова академия Любек в Германия. В репертоара си вече има сериозни заглавия като Реквием от Верди, Симфония №2 от Малер, ораториите „Месия“ и „Валтасар“ от Хендел, Коронационна меса от Моцарт и др. От сезон 2021/2022 г. е част от състава на Държавния театър и Симфоничния оркестър на Шлезвиг-Холщайн, където дебютира като Памина в операта „Вълшебната флейта“ от Моцарт, Ромилда в „Ксеркс“ от Хендел и Мари в „Продадената булка“ от Сметана.

Във втората част на концерта ще прозвучи Интродукция и токата на Кирил Ламбов с почит към композитора в чест на 70-годишнината от рождението му, творба която наскоро Симфоничният оркестър на БНР записа в Първо студио, както и симфонията „Матис Художникът“ от  Паул Хиндемит.

Известният немски композитор Паул Хиндемит създава своята симфония „Матис Художникът“ през 1934 г. По онова време той е в разцвета на разнообразната си творческа дейност. Живее в столицата на Германия, преподава композиция в Берлинския музикален университет и гастролира по света като диригент, виолист и изпълнител на старинния инструмент виола д'аморе. През 1932 г. Хиндемит започва работа по голямата си историко-философска опера „Матис художникът“, която прочутият диригент на Берлинската държавна опера Вилхелм Фуртвенглер включва в репертоара си още преди нейното завършване. Художникът Матиас Грюневалд е историческа личност, творил в манастира Свети Антоний, основан през 13 век, за да лекува болни близо до селото Изенхайм в Горен Елзас. В готическата църква в Изенхайм той рисува вратите на резбования дървен олтар, прославящ лечебната сила на разпнатия Христос, Дева Мария в белите одежди като сестра на милосърдието и Свети Антоний, чиито чудотворни мощи се съхраняват в манастира. Произведения от този вид изобщо не прославят историята на фашисткия Райх и следователно не могат да служат като идеологическо средство за манипулиране на общественото мнение. Поставянето на операта е било забранено лично от Хитлер. По съвет на Фуртвенглер, Хиндемит написва симфония, базирана върху материала на операта, която е изпълнена и дирижирана от самия Фуртвенглер с голям успех в Берлин на 12 март 1934 г. Симфонията „Матис художникът“ донася на композитора безпрецедентна слава и в същото време коренно променя цялата му съдба. Фашистката критика го обвинява дори в плагиатство. Преследването на композитора ескалира, вестниците публикуват все повече материали по „аферата Хиндемит“. В негова защита Фуртвенглер заплашва да подаде оставка от поста си като директор на Берлинската филхармония и Берлинската държавна опера. От края на 1934 г. името на Хиндемит изчезва от всички програми, а творбите на втория по големина немски композитор след Рихард Щраус вече не се изпълняват в Германия.

„Матис Художникът“ е тричастната програмна симфония - удивително и рядко въплъщение на живописни образи. Подобни ярки примери са симфоничната поема на Лист „Битката на хуните“, написана почти осем десетилетия по-рано по картината на Вилхелм фон Каулбах, „Годежът“ по едноименната картина на Рафаело, както и съвършените „Картини от една изложба“ на Мусоргски.