Симфоничният оркестър и Смесеният хор на БНР представят "Порги и Бес" от Джордж Гершуин

На 20 декември от 19 часа в зала „България“ Симфоничният оркестър на БНР ще зарадва предколедно почитателите на музиката на Джордж Гершуин с концертно изпълнение на всеизвестната му опера „Порги и Бес“.

Една от най-интересните глави в историята на музиката е свързана с името на прочутия американски композитор и пианист Джордж Гершуин. Формирането и разцветът на творчеството му съвпадат с „епохата на джаза” – така нарича ерата на 20-30-те години на ХХ век в САЩ най-големият американски писател Франсис Скот Фицджералд. Това изкуство оказва основно влияние върху композитора, който се стреми да изрази в музиката духа на своето време и характерните черти на живота на американския народ.„Порги и Бес“ е опера от Джордж Гершуин в четири действия и девет сцени. Поставена е за първи път през 1935 г. в Бостън. Първоначално операта няма голям успех, но през 50-те години започва да придобива широка популярност в Съединените щати, а след това и в целия свят. „Порги и Бес” е един от върховете в творчеството на композитора. Музикалният материал, който Гершуин е избрал за създаването на операта, е разнообразен и базиран на джаз и блус мотиви, спиричуъл, афро-американски фолклор и импровизация. Музиката предава вътрешния свят на героите, трудния им живот, неподправената човечност, лиризъм и искреност. Christian Science Monitor приветства „Порги и Бес“ като „най-важния принос на Гершуин към музиката“, вестник Boston Transcript отбелязва: „Време е да признаем Гершуин за сериозен композитор“, а Дмитрий Шостакович споделя: „За какво разказва музиката на Гершуин? За обикновените хора, за техните радости и скърби, за любовта им и живота. Затова музиката му е наистина национална...“.

Заедно с Радиосимфониците на сцената ще бъдат и Смесеният хор на БНР, подготвен от Любомира Александрова, както и невероятните солисти – Матеус Франка (бас), Юи Футаеда (сопран), Михаил Михайлов (тенор) и Стефани Кръстева (сопран). Зад пулта ще застане гост-диригентът Владимир Кираджиев. Всеки един от тях се радва на активна международна кариера.

Владимир Кираджиев е роден в България, но повече от 30 години живее и работи във Виена. Дирижирал е оркестри като BBC Schottish Symphony, Литовски държавен оркестър, Латвийска национална филхармония, Софийска филхармония, I pomeriggi musicali, Унгарски фестивален оркестър, Гданска филхармония, Люблин, Вроцлав, Лодз, Бялисток, Силезийска филхармония Катовице, Берлински симфоничен оркестър, Клангфорум Виена, Словашки камерен оркестър Жилина, Симфоничните оркестри на UNAL Монтерей, Колумбия, Шенжен (Китай), Филхармониите в Сендай (Япония), Bucheon и Wonju (Корея), Национална опера в Рига, Софийска опера, Комише Опер Берлин, Метрополтеатър Берлин, Дойче Опер Берлин, Опера Грац, Фолкстеатър Росток, Татарската национална опера в Казан, както и в почти всички оперни театри в Полша. Освен на Люцернския фестивал и на Оперния фестивал в Сигулда, Кираджиев гостува на Варшавската есен, Wiener Festwochen, Musica Electronica Nova във Вроцлав и е музикален директор на фестивала в Рьотинген в Германия от 1994 до 2011 година. От началото на сезон 2008/2009 до 2013 г. е художествен ръководител на Държавната филхармония в Ржешов в Полша, а от сезон 2014/15 поема позицията на първи гост-диригент в Opera na Zamku в Шчечин (Полша).

Бразилският бас Матеус Франка получава покана за трупата на театъра в Сао Пауло през 2014, където участва в опери на Росини, Верди, Бизе и Рихард Щраус. Става част от Лиричния хор на Общинския театър на Сао Пауло и с това отбелязва началото на своята солова кариера. Под ръководството на видни фигури от международната оперна сцена като Курт Ридъл, Луис-Отавио Фариа и Мариан Корнети, той успява да разшири изявите си в Европа, Русия и Япония. Работи с известни диригенти като Зубин Мета, Стоян Курет, Дитмар Видеман, Роберто Минчук и др.

Японското сопрано Юи Футаеда открива музиката като започва да свири на пиано на 6-годишна възраст. По-късно решава да се посвети основно на пеенето. Репертоарът ѝ от оперни роли е много богат. Работи с диригенти като Адриано Спампанато, Клер Левачер, Макото Суехиро, Владимир Кираджиев и др. Изнася рецитали във Франция, Япония и Виена. Участва в проекти за съвременна музика във Франция.

Стефани Кръстева (сопран) е лауреат е на Първия международен конкурс “Art Stars”, Варна (Втора награда), Фестивала на руския класически и съвременен романс „Балканская Романсиада” (Първа награда), Международния младежки фестивал „Славянски звън” (Първа награда), печели и участие във финала на конкурса в Москва, както и професионален запис в Първо студио на Българското национално радио. През 2016 г. участва на фестивала „Мартенски музикални дни“ гр. Русе в „Метаморфози“ на Лазар Николов с диригент Драгомир Йосифов. През ноември 2017 г. дебютира на сцената на Държавна опера Русе в ролята на Джилда от „Риголето“ с диригент Георги Димитров. През 2019 г. дебютира на сцената на Софийската опера и балет в ролята на Татяна от „Евгений Онегин“. Част е от Десети юбилеен международен фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“, където пее на една сцена с Красимира Стоянова.

Тенорът Михаил Михайлов е носител на Гран при на Международния песенен конкурс „Романсиада” (Москва), Втора награда от IV международен конкурс „Ричард Щраус” (София) и Първа награда на Международен песенен конкурс „Панчо Владигеров” (Шумен). Своя оперен дебют прави още като студент на 22 години с ролята на граф Алмавива в „Севилският бръснар“ на Росини. След като достига до финалните етапи на конкурса Operalia на Пласидо Доминго и Concours musical international de Montreal, Михайлов концертира на престижни сцени в Лука, Мадрид, Барселона, Краков, Познан, Риека и други. През 2013 г. участва в гала концерт на Верди/Пучини с Мюнхенския симфоничен оркестър и дебютира във Великобритания в Реквием на Верди с Кралския филхармоничен оркестър, a през 2019 г. партнира на оперната звезда Красимира Стоянова в концертното изпълнение на операта „Евгени Онегин“ със Симфоничния оркестър на БНР, както и на сопраното Соня Йончева в нейната „Пучини гала“ със Софийската филхармония.