Любов в неравноделен такт. 70 години Оркестър за народна музика.

Те имат сърце, което пулсира в неравноделен такт и което познава тайната на всяко българско хоро. Те са сред най-добрите инструменталисти в българския фолклор, а заедно свирят, записват най-доброто и го пазят в архива на Българско национално радио, за да я има традицията и да се пази народната мъдрост. Защото фолклорът това сме всички ние. Фолклорът е народна мъдрост, казва Димитър Христов – диригент на Оркестъра за народна музика в Българско национално радио. Той ръководи музикалния състав от 2011-та година насам, преди това е главен диригент на хора при фолклорен ансамбъл „Тракия“, също и главен художествен ръководител на ансамбъл „Пирин“. Като страшна любов, така определя фолклора в живота си. Страшна е любовта, без която не можем. Страшно хубав е всеки концерт на ОНМ, а в годината на новия сезон от ноември 2022 до юни 2023 г. оркестърът ще свири своя празник. Всички концерти в програмата ще отбележат 70 години от създаването на Оркестъра за народна музика на БНР. 

„Обичам оркестъра на клетъчно ниво. Всичко, което правим, идва от споделената обич към фолклорната музика. В това сме силни и сме заедно, а тази енергия от сцената завладява и публиката ни. Всички ставаме едно“, разказва Димитър Христов.

70 години? Какво са за живота на оркестър, посветен в историята си на непреходността на българския фолклор? В тези години фолклорът сякаш се ражда отново във всеки нов запис. Сякаш животът стига до 70 и започва от 70… Така го усетих по време на ваша репетиция…

Усещам тези 70 много силно. Чувството днес да създадем програмата на сезон, който отбелязва труда на всеки един в състава преди нас, е дълбоко и изразява уважението ни към всички, които през годините оставят сърцата си в оркестъра. Вълнува ни тази приемственост. През Оркестъра за народна музика на БНР са преминали много творци, те винаги са били най-добрите.

Публиката ви познава, обича ви. Има ли нещо, което не знае от историята на оркестъра?

В нашата история всички изпълнители са майстори и публиката, която ни следва през годините, мисля че ги познава.

Наричате музикантите майстори?

Да. Майстори са. Те са самородни таланти. Първите музиканти не са учили в академия, но въпреки това са били блестящи инструменталисти. Сега е различно. Всички оркестранти са високообразовани музиканти с чудесни практически и теоретични познания.

И как се събират заедно в оркестър за народна музика?

Всъщност, знаете ли, има начало преди началото. В края на 40-те години е първата индикация за нужда от състави. През 1935 г. с княжески указ е създадено радиото. Тогава, в началото, инструменталисти и певци изпълняват музиката в програмата на живо. В 4:30 сутринта те са били в радиото, за да свирят и пеят. Да си представим колко отдадени са били на музиката... В един следващ момент, поради нуждата от повече ефирно време, узрява идеята, че тази музика трябва да се звукозаписва. Днес 250 минути записи се правят за нуждите на програмите на БНР. За годините до днес това са над 20 хиляди записа.

През 1946-та година в Гоце Делчев Златко Коцев създава първия ансамбъл като своеобразен триумвират – хор, оркестър и танцов състав. Ансамбълът е „Яне Сандански“. По-късно Златко Коцев ще бъде и първият ръководител на ансамбъл „Пирин“. Две години по-късно в София  своя история започва Ансамбълът на българската армия. В същото време в Пловдив Асен Диамандиев прави хор и оркестър, а през 1949 г. гостуването на руския  хор „Пятницки“ поставя началото на професионалното фолклорно изкуство у нас. В техния концерт в София видните ни композитори виждат модела и през 1951-ва година се ражда първият професионален ансамбъл, който днес носи името на своя създател Филип Кутев. В същото това време радиото вече записва фолклорни групи и солисти. Коста Колев, Борис Петров и Георги Бояджиев са основните двигатели за създаването през 1952-ра на тогавашния Ансамбъл за народни песни към Радио София, включващ камерна група и шест певици. Днешният хор „Мистерията на българските гласове“ е следовник на хоровия състав от 1952-ра.

Участието на хор „Мистерията на българските гласове“  в юбилейния концерт за 70-годишнината от създаването на ОНМ е знак за приемствеността, която днес уважаваме? Можем ли да го кажем?

Точно така е. На 14-ти ноември в зала „България“ „Мистерията на българските гласове“ ще открие и закрие концерта, също така ще имат и трето участие в програмата. В този концерт сме поканили едни от най-добрите изпълнители на песенния ни фолклор, които все още са на сцена. Най-възрастният сред тях ще бъде Тодор Кожухаров, а най-млада е гласът на България Петя Панева.

Когато разказваме историята на Оркестъра за народна музика, искам да отбележа, че всички щатни диригенти – Борис Петров, Коста Колев, Добрин Панайотов, Димитър Лавчев, Стефан Мутафчиев, Христофор Раданов – всички те, като ръководители на състава, винаги са надграждали труда на своите предшественици. Най-добрите композитори, диригенти и инструменталисти са били част от този състав през годините, а това прави оркестъра най-желан от всички музиканти. Всеки понеделник тук се слагат нови ноти, пише се нова музика. Темпото на работа е бързо, но то ни държи в постоянна кондиция.

Най-голяма роля за комплектоването на оркестъра и неговото звучене има Патриархът на българското фолклорно изкуство Коста Колев.

Съставът днес е в пълния състав от годините на създаването си? Това е традиция? Да. Оркестър с три кавала, една гайда, четири първи и три втори гъдулки, две виоли, виолончело, контрабас, две тамбури, китара и перкусии. Това е съставът на Коста Колев. Тази структура до днес прави оркестъра пълноводен и разпознаваем.

Фотокредит: Ани Петрова 

Как съжителстват чистотата на фолклора и неговата модерна интерпретация?

Чистота на фолклора вече почти не съществува. Все по-малко са тези, които помнят онова време на националните събори, разказващо спецификата на отделните области и характеризиращо цели епохи. Тези поколения бавно си отиват. Фолклорът се променя и това също изразява неговото богатство. Фолклор означава народна мъдрост.

Автентичният или модерният фолклор?

Различни са. Не бих казал, че едното или другото са по-близо до сърцето. Всичко, което фолклорът споделя, разказва, изразява, е в сърцето ми. 

Да композираш, да свириш на тамбура или да дирижираш оркестър? Къде усещаш най-голяма силата си?

Обичам да правя и трите, но все по-малко време ми остава за свирене.  

В новия сезон на Оркестъра за народна музика всички концерти са създадени като разказ за историята на ОНМ. Какво да очаква публиката?

Обединяващата ги тема е празничността. Публиката ни трябва да очаква празник. Имаме четири големи концерта. Искаме хората да излязат от тях щастливи, така да ги поведем в ритъма на българския фолклор, да ги успокоим и в същото време да ги заведем до върха на всички емоции на човешкия живот.

Откриваме на 14-ти ноември. Вторият концерт ще бъде само инструментален и за него сме подготвили наистина уникални изпълнения. Оркестърът за народна музика на БНР е оркестър от най-добрите солисти, но също така сме поканили и гост-солисти.

Третият ни концерт е само вокален. На сцена заедно с нас ще излизат певци, с които сме работили през годините, които сме записвали, с които сме имали общи концерти.

70 години ОНМ и 7 години „Ритъмът на Балканите“ – един от най-обичаните ваши проекти. Случайно ли съвпадат?

Може би това случайно съвпадение е неслучайно. „Ритъмът на Балканите“ в този сезон ще бъде силно пулсиращ проект. В седмото издание на концерта ще участват най-много изпълнители, като то събира най-доброто от шестте издания досега.

И какъв е балканският ритъм?

О, ритъмът на Балканите е див и много интересен. Езически е. Само ние, на Балканите,  можем да играем криви хора. Кажи ми, как се подчинява характерът на народ, който танцува копаница, бучемиш и Йовино хоро. Как се подчинява този народ, как се случва подобно нещо?

Коя дума е твоят синоним на думата „фолклор“?

Нищо не може да замени думата фолклор. Или може да се замени с две думи: страшна любов.