Западните и руските издания коментират антиправителствените протести в Русия, които се състояха в стотици градове на страната.
Демонстрациите бяха видимо съсредоточени върху корупцията в държавата, но хората излязоха да протестират и заради други въпроси като икономическия застой и масовото разрушаване на жилища. Много участници в митингите казаха, че са възмутени от постепенното унищожаване на демокрацията в Русия и на всякакво подобие на истинска опозиция, посочва НЮ ЙОРК ТАЙМС.
Протестите се състояха в момент, когато Русия навлиза в изборен цикъл - през март догодина предстоят избори, на които се очаква президентът Владимир Путин да спечели нов шестгодишен мандат. Навални заявява, че възнамерява да се кандидатира, но малцина очакват той да бъде допуснат до участие в надпреварата, отбелязва ГАРДИЪН.
Според френския МОНД Навални е разчитал да разпали огъня на масовите протести от тлеещия гняв сред част от населението и да принуди Кремъл да го регистрира като кандидат за президентските избори.
БИЛД поставя акцент на това, че държавната телевизия в Русия е пренебрегнала опозиционните митинги. Според вестника поради това социалните мрежи имат особено значение, по-специално за разпространението на кадри от демонстрациите, свидетелстващи за гражданската активност.
НОВАЯ ГАЗЕТА смята, че вече няма протестно движение, а има борба за власт на Навални. ВЕДОМОСТИ цитира политолога Глеб Павловски, според когото Навални залага на бърза политизация, а противниците му във властта няма да успеят да разработят тактика.
Основна тема за гръцките вестници е вчерашното силно земетересение в Егейско море. Енергията, освободила се от земетресението е равносилна на две атомни бомби, според турски сеизмолог, посочват вестниците.
Сигнали за нередности в предизборната кампания може да изпращате на e-mail: reporter@bnr.bg
Репортерите на БНР ще ги проверят
АНОНИМНОСТТА Е ГАРАНТИРАНА