Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
У нас да се говори спокойно за наличието на признаци за радикализация сред определени групи е сложна задача. Особено, ако се прави обосновано и без тънки сметки за извличането на бъдещи изгоди. Според политолога Татяна Дронзина това се дължи и на прекалената привързаност към политическата коректност у нас. Проф. Дронзина добави, че традиционните мюсюлмани в България са се оказали доста по-устойчиви срещу радикални интерпретации на исляма от новообърнатите такива. Теренните й изследвания показват, че най-сериозен повод за тревога дават някои тенденции, които се забелязват сред ромските общности, отскоро изповядващи исляма. Според нея, обещанията за по-висок жизнен стандарт са само малка част от начина, по който ромите биват привлечени към радикалистите. Оказва се, че много по-съществен фактор в тази посока е тяхното проблематично търсене на нова идентичност.
Защо според професора-политолог белгийският път на интеграция на етнически и религиозни малцинства (по който вървим и у нас!) е безхаберен? Как отсъствието на държавата от вече обособените гета предпоставя задълбочаването на проблема? И какъв е пътят за неговото разрешаване? - чуйте в разговора с проф. Татяна Дронзина от тази сутрин.
Сигнали за нередности в предизборната кампания може да изпращате на e-mail: reporter@bnr.bg
Репортерите на БНР ще ги проверят
АНОНИМНОСТТА Е ГАРАНТИРАНА
