Трусовете в ДПС и съдбата на българския етнически модел

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Коментар на Венелина Попова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Все по-разгорещената дискусия за това какво се случва в ДПС и как то рефлектира върху политически климат в страната и върху отношенията ни със съседна Турция вълнуват не само анализаторите и журналистите, но и етническите турци в България. Тези от Старозагорския регион се чувстват политически предадени, защото Делян Пеевски, когото те изпратиха с гласовете си в Народното събрание, нито веднъж не се е срещнал с тях за изминалата една година. Според наблюдатели от неправителствения сектор в мюсюлманската общност Пеевски е един от сценаристите на пуча в ДПС, както наричат те светкавичното "обезглавяване" на Лютви Местан като председател на партията.

Ако използвам фразеологията на Доган наранено е колективното тяло на мюсюлманите в България, а колективната им душа е объркана. Това което се случи в ДПС не е пуч, защото всичко в тази партия - от създаването й до днес се решава от Доган и тези, които го създадоха като един политически Франкенщайн в Задкулисието на прехода. ДПС никога не е функционирала като класическа партия, независимо, че й беше избрана либерална идеология. Движението в годините се разви по скоро по законите на семейно-олигархична йерархична структура, отколкото на основата на свободата и равенството-доминиращи принципи на либералната концепция и политическа традиция. Питам в устава на коя либерална или която и да е друга партия е записано, че цитирам „почетният председател на ДПС олицетворява и изразява непреходните ценности и стратегическите цели на партията“? Същият устав обаче не  позволява дори и на Ахмед Доган да сваля легитимно избрания председател, това право няма и Централния съвет на ДПС, а единствено Националната конференция. И с това трябваше да започне дискусията в обществото, но и журналистите, и анализаторите подминаха този факт.

Същите анализатори, най-често биографично или приятелски свързани с бившата ДС, пропуснаха и друг важен факт. Той е свързан с речта на Ахмед Доган, около която се завихри цяла истерия. Основният въпрос е кой я записа, може би редактира и предаде на точно определени медии? И доколко тя е автентична, въпреки че видимо е издържана в стила на автора си? Още по-важно е защо, ако Доган иска да излезе от мрака на сараите си, където стои доброволно или затворен след опита за покушението срещу него,  не направи публично изявление пред медиите. Същите анализатори се надпреварват да определят речта на Доган като историческа, а него – като най-отговорният български политик. Поставиха Доган на пиедестал и демонизираха Лютви Местан. Някои отидоха дотам да го призоват да напусне страната. А други поискаха прокурорско разследване на действията му. Какво превърна отговорният довчера евроатлантически ориентиран председател на ДПС в национален предател? Декларацията на ДПС за сваления руски самолет? Но защо? Ако приемем, че нищо в тази партия, не става без волята на Доган, тогава и тази декларация следва да е била обсъдена с него? Или паническото бягство на Местан в турското посолство?  Това обсъждат всички, но никой не попита кой и защо постави под заплаха живота му. Нито как така НСО е свалила макар и за кратко охраната му и по чия заповед? Ако за някои медии има основания Местан да бъде дамгосан като предател, то какъв е за тях Доган, който на 4 февруари 1992 година отиде в посолството на Турция у нас и предаде на посланик Йалчън Орал „оня списък“ с имената на 1300 български разузнавачи зад граница и други строго секретни документи за службите ни?

Смешно е, че едва 25 години след създаването на ДПС някои хора в България прозряха, че тази партия използва в нарушение на закона религията за политически цели. И прогледнаха едва, когато видяха, че главният мюфтия съпровожда Лютви Местан по време на възпоменателните прояви, свързани с жертви на т.нар. Възродителен процес в региона на Кърджали. Обаче бяха слепи затова, че Доган винаги, особено предизборно, се появяваше публично с главния мюфтия или други лица от мюсюлманското вероизповедание. Да, той винаги е използвал религиозните чувства на своя електорат като по този начин засилваше морфичния резонанс върху него.

Без отговори близо седмица след преврата в ДПС остават и още въпроси. Например:

Обсъждан ли е в разговорите между Давутоглу и Бойко Борисов, както и на тези с президента Росен Плевнелиев контрабандният износ на цигари от „Булгартабак“ за Турция и други икономически сделки на олигархично-мафиотските среди у нас? Била ли е темата обект на разговора на четири очи между Давутоглу и Лютви Местан? И не е ли пряко свързана визитата на Давутоглу в България със срещата в Турция между президента Ердоган и главния прокурор Сотир Цацаров през септември?

Това, което се случва в ДПС, не засяга нито само тази партия, нито само мюсюлманската общност в България. Това не е вътрешнопартиен проблем, както го дефинира Цецка Цачева. Питам се способни ли са българските политици да оценят правилно това, което се случва днес. Наясно ли са, че като формален лидер на ДПС Лютви Местан беше безобиден политик, извън него изглежда по-скоро реваншистки настроен и опасен. Може ли утре той да се превърне в българския Ибрахим Ругова? И защо в речта си от сараите Доган каза: „ДПС трябва да се поднови, но не може да се подмени. Дори с подкрепата на съседни държави“. Какво знае Доган, за което не се досещат службите ни? Кой в България има интерес от дестабилизация и евентуалната реализация на геополитически проект за отцепването на Родопите и има ли България доктрина за такъв тип опасност? Заплашен ли е българският етнически модел? Може би паралелно с дискусията в медиите, тези въпроси трябва да се обсъдят в рамките на Консултативният съвет за национална сигурност?