Председателят на синдикат "Подкрепа" в Националната библиотека Иван Добромиров заяви:
Първата крачка засега е удовлетворителна. Няма да пеем "Одата на радостта", но все пак ни чуха и 22 процента увеличение на заплатите е една голяма крачка. Ние искаме в рамките на два бюджета да достигнем средната за страната заплата. Народната библиотека е национален културен институт от 1878 г. - преди да има правителство, Велико народно събрание, дори БНБ. Ние сме първата институция на съвременна България.
Добромиров подчерта, че библиотечните работници не се борят само за заплати. Той обясни, че ще бъдат получени и допълнителни средства за дейност:
Това означава по-добри условия на труд, по-добри условия за читателите и условия за по-добро съхраняване на фондовете, които са уникални. Една от формите е дигитализирането, но преди това трябва да минат през консервация, реставрация. Много са процесите, трябва да ги съхраним.
Иван Добромиров изрази надеждата си, че работещите в библиотеките няма да бъдат забравени за нови десет години, защото тогава няма да има кой да работи в библиотеките и няма да останат и фондове.
Бяхме забравени цели десет години, а постигнатото е само малка част от онова, което искахме, допълниха протестиращите:
Не може хора, за чиято работа се иска толкова компетентност и квалификация, да работят за минимална работна заплата. 22% не са средната работна заплата за страната... Така че ще продължим да напомняме на управляващите, че трябва да се грижат не само за собствения си джоб и благополучие.
Върху един от плакатите на протестиращите бе написано: "оМРЗени сме", а това е игра на думи, обясниха протестиращите:
Бяхме приравнени до лицата, получаващи минимална работна заплата. Само са обещали, но няма нищо получено. Задължително ще продължим да се борим, поне за 50% увеличение. Заплатите ни са незаслужено ниски години наред.
Повече по темата - в звуковия файл.