Норман Дейвис, забележителен учен, смятан за един от най-големите специалисти по история на Европа. За него същността е човешката гледна точка. Втората световна война може да бъде разказана като човешка история, но основното е да се научим как да се справяме със собствените си заблуди за миналото:
Историята е прекалено сложна, миналото е твърде голямо. Има прекалено много нюанси и различни усложнения. Като че ли ние никога няма да можем да обхванем всичко, така че да съставим една пълна причинно-следствена картина на паметта. Тук идва мястото на митологията. Тя е създадена, защото хората предпочитат простото обяснение на това, което се е случило, вместо да се гмурнат в хаоса, който представлява миналото само по себе си. В паметта наследството на Втората световна война е пълно с митове... Огромен проблем при разбирането на миналото е, че повечето хора гледат към него, уповавайки се на собствения си опит, така че те не мислят внимателно какво всъщност се е случило преди 70-80 години. Например, почти всички държави, които участват във Втората световна война, вече не съществуват в тогавашната си форма. СССР е една от тях. Германците пък мислят, че един от победителите във войната е Обединеното Кралство. Те обаче забравят, че във войната участва Британската империя - най-голямата държава в света по това време.
Тимъти Снайдер, американец, професор от Университета в Иейл, специалист по история на Централна и Източна Европа обяснява своята гледна точка за Втората световна война. Според него тя не може да бъде разказана веднъж за винаги. Става въпрос за динамичния стереотип на паметта и за важността на общуването в обществото, важността на личната история, като част от историята на социума:
Когато говорим за наследството на Втората световна война, не можем да говорим за наследство, което е едно, застинало завинаги. За да определим наследството са необходими усилията на различни групи от хора, необходим е пълен достъп до архивите и познанията за това, което реално се е случило.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
