Това каза в поредицата "Правото в нови води" в предаването „Хоризонт до обед“ юристът д-р Стоян Ставру. Той е категоричен, че трансплантационната медицина изправя правото пред нови хоризонти, защото провокира идеята за неделимостта на човешкото тяло.
Определени част от телата на хората се превръщат в конвертируеми биокапитали. С размяната на органи, тъкани и клетки между различни лица трансплантацията има потенциала да дехуманизира човешкото тяло до биологичен организъм, който може да бъде използван като източник на доходи приживе и като „депо за резервни части“ след смъртта на лицето. Това предопределя и рестриктивната уредба на донорството.
Законът позволява трансплантации от жив донор само между някои видове роднини. След осиновяване трябва да са минали поне 3 години, за да може осиновеният да дари орган на осиновителя, допълни Ставру. Опасения предизвикват всички органи, които се възприемат като свързани с идентичността на донора и на пациента като например сърцето.
Целият разговор на Ирина Недева с д-р Стоян Ставру можете да чуете в звуковия файл.
