''Актуално'' в ''Посоките на делника'', 22.10.2014 година
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Рациария е ценен археологически обект, неглижиран в последните две десетилетия oт държава и разрушаван от иманяри. Обект, за който преди години четяхме само във връзка с иманярските действия, публикувани в полицейските бюлетини.
Сега нещата са по-различни - втори сезон екип от археолози, водени от доц. Здравко Димитров, се опитват да спасят обекта от вандалската разруха на иманярите. Това са археологически проучвания, финансирани от Министерството на културата. До края на месеца археолозите ще останат на обекта, за да се опитат да премахнат насипите от изкопната дейност на иманярите. Разкрита напълно е резиденцията на провинциалния управител на Рациария и Северната крепостна стена, каза доц. Здравко Димитров.
Отстраняването на насипите ни дава възможност да съберем археологически материал от находки, които за науката имат сериозна стойност. Така изваждаме на бял свят запазените архитектурни комплекси, които в бъдеще трябва да преминат етапи на консервация, реставрация и експониране. Разкрихме напълно резиденцията на провинциалния управител на Рациария с площ от 2-3 декара, най-голямата в Северна България от този период, IV-VI век. Проучваме и късноантичната баня на 30 метра северно от резиденцията, открита от булдозерите на иманярите. Състоянието й е доста тежко, но има доста запазени елементи, като мраморни плочи. Новото за тази година е проучването на северната крепостна стена на римската крепост. При пълното й откриване тя ще бъде визитната картичка на обекта Рациария, ще се вижда от пътя. Открихме и сгради зад северната укрепителна стена, най-вероятно казармени помещения. Може да се види и уникалната изработка на намерените корнизи, бази и капители от баните до село Дражинци, изработка на най-добрите каменоделци на Римската империя - поясни археологът.
Открити са и три епиграфски надписа, които разкриват, че тук е имало храм на богинята Диана. Един от надписите е на надгробна плоча на италиец на име Гай Требий Валериан. Намерени са и посветителни ари на римската богиня Диана, поставени от управителя на провинция Горна Мизия, обясни доц. Иво Топалилов, от Шуменския университет "Епископ Константин Преславски":
Самата плоча е вероятно от края на I век и без съмнение принадлежи към некропола на римската колония Рациария, което все още ни убягва при теренните проучвания. По онова време италийските граждани са били на по-високо ниво от останалите. Има и два надписа - посветителни ари за богинята Диана, направени от провинциалния управител на Горна Мизия. Много рядко се среща провинциални управители да слагат постаменти или ари в определени светилища. Това подчертава голямото значение на храма на Диана за провинцията.
На Рациария се намират множество керамични изделия като лампи, теракота, кани и амфори. Някои от тях са от края на II и началoто на III век, уточни докторантът по римска и късноантична керамика Николай Русев. Според него на обекта е имало северноиталийски внос, раннославянска керамика от V-VII век, която рядко се намира. Сред находките е и купа от производствените центрове в Бутово, Хотница и Павликени от края на II и началото на III век.
Има какво още да се открива на Рациария, има много и какво да се покаже. Нужни са обаче много усилия да се опази откритото. Тук изниква проблемът с охраната му, поясни Фионера Филипова, директор на Регионалния исторически музей във Видин.
Сред местните от Арчар има едно по-култивирано отношение към Рациария, показват ни някои находки, гледат по-сериозно на нещата. Но голям проблем остава охраната. Длъжни сме да осигурим охрана до Нова година, имаме само обещания засега. Разработен е специален проект за охрана, който чака финансиране:
Направен е проект за цялостно ограждане на Калето, на най-нарушената от иманярските намеси част, както и зоната в началото на турската махала на Арчар. Предвижда се денонощна охрана с фургони на няколко места и камери. Заплащането на охраната ще е за 5 години по проект. Смятаме, че така ще се реши въпросът с иманярството и трафика на ценности. Проектът кандидатства по т. нар. Норвежка програма, която ще се реализира следващата година - допълни доц. Здравко Димитров. Още за проучванията и охраната на Рациария може да чуете в звуковия файл.
Сигнали за нередности в предизборната кампания може да изпращате на e-mail: reporter@bnr.bg
Репортерите на БНР ще ги проверят
АНОНИМНОСТТА Е ГАРАНТИРАНА