Дискусия за изучаване на предмет "Религия" срещна различни мнения

Над 100 са участниците в дискусията, посветена на изучаването на добродетели и религии в българските училища в зала 6 на НДК. Тук са българският патриарх Даниил, главният мюфтия Мустафа Хаджи, депутати, учители, родители, изследователи и представители на гражданския сектор и неправителствени организации. Модератор на събитието е антропологът Харалан Александров.

"Нараства усещането за социален безпорядък и отчуждение. Училището е призвано освен да обучава и да възпитава. Всяка система има за цел да направи децата можещи и добри хора. Тази цел е задължителна, а не избираема. Има го и като цел в Закона за училищното и предучилищното образование.

Министърът на образованието Даниел Вълчев

Той подчерта, че българското образование е светско и ще остане такова, както е и във всички страни, в които се учи религия. "Същевременно трябва да дадем знания на децата за тяхното минало и за доброто и злото. Предлагаме да има предмет за добро в учебната програма. Това ще бъде недогматична програма, базираща се на плуралистичен подход", каза още министърът на образованието и увери, че до 8 май МОН ще публикува концепцията за алтернативната програма.

Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил отбеляза, че Българската православна църква е институцията с най-високо доверие в българското общество.

"Няма друга институция, която повече от православната църква да цени човешката личност. (...) Добродетелите, които са традиционни български добродетели, са всъщност основни християнски добродетели. Време е българското образование да върне вероизповеданието като централна част от учебната програма", каза патриархът и благодари на българското правителство за добрата воля да включи в програмата изучаването на добродетели и религии.

Представители на православното и мюсюлманското вероизповедание

"Предметът православие се преподава като задължителен в съседните нам православни страни и резултатите са налице. Предметът няма за цел индоктринация, а да съдейства за изграждането на хора като грижовно и отговорни граждани", каза още патриарх Даниил.

"Нашето мнение е, че религията трябва да влезе в програмата, за да бъде обяснено на разбираем език на младото поколение, че религията не иска да сме агресивни, а обичта към човека трябва да основополагаща“, отбеляза главният мюфтия Мустафа Хаджи, като обърна внимание и на това, че е важно и да възпитаме хора, които могат да преподават. Ако не могат рискуваме да нанесат повече вреда, отколкото полза“, каза още той.

Социологът Първан Симеонов от агенция "Мяра" посочи, че ако преди месец при сондаж на мнението над 60% са били против, сега като че ли ножицата се затваря и има преобладаващо неодобрение да се изучава ислям в училище.

По думите му на този етап обществото е готово да приеме "среден вариант". "Ако става дума за възпитание - ще бъде разбрано. Ако става дума за индоктриниране - няма", каза Симеонов.

Академик Николай Денков отбеляза, че въвеждането на религия в училищата може да доведе до разделение между хората в смесените райони.

Той обърна внимание на подготовката на преподавателите и кратките срокове, в които това да се случи. 

Георги Богданов от Национална мрежа за децата връчи на министъра на образованието Красимир Вълчев над 120 въпроса от родители, учители и други заинтересовани страни с очакване за отговор.

“Не разбираме какво правим в момента, защо се налага да дискутираме какво ще бъде, като не знаем какво е то”, каза Георги Богданов. По думите му у нас имаме 50% функционално неграмотни деца. Какво правим с тях при положение, че са претъпкани с учебен материал, попита още той и отчете, че децата в момента имат възможност на свободно избираемо религиозно образование и резултатите са много добри.

“Казвате етика и добродетели – тогава защо е необходима религията?”, попита Георги Богданов и призова да бъдем внимателни с думата добродетели и какво точно се съдържа в нея, както и че децата ни имат огромна нужда от нас възрастните и ние не им я даваме.

Ирина Манушева, майка, литературен преводач и философ, изрази безпокойството си от въвеждането на предмет, свързан с религията и многото неизвестни на този етап. Какво ще съдържа предмета, кой ще пише програмите, кой ще го преподава са въпросите, адресирани до министъра преди месец и все още няма отговор, отбеляза още тя.

Учителят Румяна Коларова подчерта, че не мисли, че има срив на ценности и подчерта, че ценностите са европейски и общочовешки и призова дискусията да бъде конструктивна, като отбеляза, че религия и наука не се сливат.