Повечето от децата, отпадащи от училище, са от уязвимите групи

Според официалните данни ситуацията с отпадналите от образователната система деца се подобрява. Според статистиката непосещаващите училище и детска градина подлежащи на задължително обучение деца у нас са около 11 процента при 8 на сто средно за Европейския съюз. Реалността обаче сочи обратното, че ситуацията е тревожна. Това коментира в ефира на Радио Кърджали Росица Средкова, член на Управителния съвет на Националната мрежа за децата и председател на Управителния съвет на Сдружение „Инициатива за развитие „Кърджали решава“. Тя е учител в Кърджали и работи с деца от уязвими групи повече от 30 години.

Данните показват, че по-висок е процента на отпадащите – над 19, в малките населени места. „А колегите от „АМАЛИПЕ“(НПО, което работи с уязвими групи, бел.ред.) подават информация, че в училищата, където се обучават деца от уязвими групи, включително и деца от ромски произход, този процент е по-висок“, каза Средкова.

Анализът сочи, че сред причините е липсата на образование или ниския образователен ценз на родителите. Друга причина е това, че много от тях са в чужбина и наследниците им са оставени на грижата на роднини или баби и дядовци, които пък не могат да упражняват нужния контрол.

Не са малко и децата, използвани като работна ръка, поради което също не влизат в клас.

Сред сериозните причини за отпадането на деца от училище е невладеенето на български език, сочат наблюденията на Средкова. „Това, че учениците от първи до четвърти клас не повтарят и преминават в по-горен клас без да са усвоили знания, без да са грамотни, води до едно натрупване на незнание, което в следващата образователна степен води до отпадане от училище“, коментира тя.

Задължителното предучилищно образование не е достатъчно ефективно. Парадокс е, че дори детето да не е готово да премине в следващата образователна степен, дори без документ при завършване на забавачката, доказващ нивото му на подготовка, ако родителите пожелаят то да стане ученик, училището е длъжно да го запише в първи клас.

В последните години намалява броят на момичетата от уязвими групи, които са спирани от родителите си от училище, поради традицията за ранно задомяване.

В последните години все повече се наблюдава увеличаване на процента на момичетата, които продължават образованието си в професионални гимназии. „Наблюденията ми са, че те започват да учат, но ако проследим броя на тези, които са се записали в средните училища и завършилите, виждаме, че е малък процентът на тези, които завършват. Защото, когато станат на 16, на 17, вече трудно до 18 години, повечето от семействата предпочитат да ги задомят. Разбира се, тези бракове не са официални, но децата спират да посещават училище“, посочи Средкова.

Националната мрежа за децата непрекъснато работи по програми, с които да повишава мотивацията на учениците да продължават своето образование. Следващата седмица се очаква да излезе традиционния вече доклад „Бележник 2025“, в който се дава оценка на изпълнението на политиките за деца от страна на държавата. Образованието е една от важните сфери, която се наблюдава и оценява с този доклад, допълни тя.

Според Средкова санкциите за родителите, които спират децата си от училище трябва да се преосмислят по посока на повишаване, но още по-важно е те реално да бъдат налагани, за да постигнат нужния ефект.

Повече подробности можете да чуете в прикачения звуков файл.