„Кутия за човешкото сърце“ събира въпроси за вярата

Кутия за духовни въпроси поставиха в манастира „Св. Йоан Предтеча“ в Кърджали. В нея всеки, който желае анонимно може да напише и зададе питането си за вярата. На определен период от време отец Николай Величков, предстоятел на храма при манастира, прави беседа и за възрастни в прицърковното неделно училище, където отговаря на тези въпроси. „Всеки, всеки е добре дошъл. Абсолютно всеки. Онзи, който има духовна необходимост да научи за своята вяра. Да имаме общение с Бога. Да Му благодарим, че сме се събудили, да укрепи делата на ръцете ни и всичко, що вършим да бъде за слава Божия и за наше спасение, да даде разум и премъдрост на децата ни“, каза отец Николай в ефира на Радио Кърджали.

Децата от прицърковното неделно училище при манастира „Св. Йоан Предтеча“ бяха на поклонение в Градината на Пресвета Богородица на Света гора, Атон и тази година.

„Двадесет и пет деца и родители заминахме за Света гора, Атон, в едно благоприятно време, когато децата започват училище, за да изпросим благословията и от Света Богородица и от Свети великомъченик Георги Победоносец“, разказа в ефира на Радио Кърджали отец Николай Величков, предстоятел на храма „Св. Йоан Предтеча“.

От всичките 20 манастира в Атон, имаме и един български. Седемнадесет от тях са гръцки, един е руско-украински и един, Хилендарският, е сръбски. „Имахме възможност с благоприятно време и преходи да посетим и други манастири, като Ватопедския. Там има няколко чудотворни образа – образа на Света Богородица Всецарица. Точно копие ние имаме и в нашия манастир „Св. Йоан Предтеча“ и всяка събота вечер се молим със специално богослужение – акатис – към този образ, защото той помага на онези, които ги е сполетяла болестта на света – онкологични заболявания, а тази икона е известна с тези целителни свойства. Поклонихме се и на пояса на Света Богородица, който 2000 години се пази в манастира Ватопед и на други светини в манастира. Преходът е дълъг, близо 20 км в двете посоки през планински местности. В единия от дните отидохме на друго голямо поклонение на три големи манастира – „Свети Пантелеймон“ – руско-украинския, Ксенофонтос, Дохиар – все благодатни манастири с много свети мощи. В Дохиар се намира великата светиня за целия свят – Света Богородица Скоропослушница. Когато някой изпроси от нея молитви с чисто сърце, с покаяно сърце, с вяра, че тя скоро, бързо чува молитвите и ги изпълнява. Това е една от великите светини на Света гора, Атон“, разказа свещеникът.

Младите поклоници от Кърджали, духовният им водач и родителите им са отдали и труд в манастира, „защото знаем, че това е добре да се свърши, като се помага в храмовете, в манастирите“, поясни отец Николай.

Всеки мъж може да направи такова поклонение на Света гора, каза още той. „Дори има един закон, едно условие на Света гора, че 10 процента от поклониците може да не са православни християни – може да са католици, протестанти, мюсюлмани, атеисти. Това го позволява закона, защото ние сме виждали изобилно обръщането на сърцата на такива хора, които не са встъпили в православната вяра, докосвайки се до Градината на Света Богородица как се връщат по съвсем друг начин в света. Те са имали лична среща със Света Богородица, лична среща с Бога, личното им преживяване, нещо, което нито в мола, нито в света, на работното място могат да видят и да усетят. Това е един личен момент, преживян от техния живот. Това не е човешка прищевка, а нареждане на Света Богородица. Но от историята знаем, че и жени са стъпвали, но с цел спасение на техния живот при корабокрушения, при бедствия. Света Богородица е дала своите наставления, че иска това да е нейното място на земята и ние знаем, че преди свършека на света там ще се отслужи последната света божествена литургия – на Света гора, Атон“, припомни отец Николай.

„Мястото не може да се опише с думи. Там животът е друг. Когато ние тук в света съгрешаваме в 12, в 1, в 2 часа, в 3 часа през нощта, тогава е основното богослужение на монасите. Те се молят вечер, което е най-благоприятното време за молитва, а през деня работят и вършат своите послушания“, подчерта духовникът.

Въпреки всичко жените също имат възможност за поклонение. От  Урануполи, населеното място откъдето тръгват фериботите към Света гора, има круизни кораби, които минават в близост до брега, (на не по-малко от 500 м), а голяма част от манастирите са на самия бряг. Така поклониците имат възможност да ги видят от корабите.Често пъти, точно с цел, да се поклонят и жените, монаси се качват на корабите с икона на светец. Така, докато корабът пътува до крайната си точка, до последния манастир, пасажерите се покланят. „Аз също съм водил семейства на такива пътувания. Има екскурзоводи, които пък разказват историята на всеки от манастирите, през които се преминава. Това пътуване е в рамките на няколко часа. Така става духовно-исторически-поклонически ден, пътуване, поклонение, преживяване, както човек иска да го напише в своя живот“, каза отец Николай.

След няколко дни прицърковното неделно училище към манастира „Св. Йоан Предтеча“ започва активната си дейност за тази учебна година. „Прицърковното неделно училище е част от богослужението. То е да отидеш на богослужението, да седнеш с Бога и след това (децата, б.р.) имат възможността и щастието да разговарят със свещеника и той да им обяснява такива неща, по тълкуванието на евенгелския текст, който се е чел, неща, които интересуват децата – за молитвата, за отношенията с родителите, за инициативите, които провеждаме“, обясни свещеникът.

 „Аз в моята молитва включвам всеки ден деца, зависими от алкохол, цигари, наркотици, интернет и телевизия, защото ние сме со оковали с всички тези неща. В социалните мрежи непрестанно излизан нови модели на зависимости, но не към вярата, а към греха. Всеки ден измислят нови, за да откраднат нашите деца. Това, че имаме деца трябва да благодарим на Бога всекидневно. Децата не са предмети. И не трябва да ги захвърляме в другата стая с таблет или с телефон, като вещ и да казваме – ето, аз работя за тебе, да ти подсигурявам всичко. Детето иска отношението на своя родител, детето иска очите на своя родител, детето иска ръцете на своя родител, детето иска сърцето на своя родител. До голяма степен ние сме виновни децата ни да са такива, защото те виждат света първо през очите на своите родители и затова ние имаме не отговорността, а изключително голяма отговорност за духовното, моралното възпитание, за духовното надграждане на децата и това да осъзнаят във всеки един момент, че те са живи, действащи личности, а не предмети, които искат живо, действено общуване със своите родители“, каза духовникът.

От известно време в манастира има кутия за духовни въпроси, където всеки желаещ може да напише анонимно това, което го интересува за вярата. „На определен период от време отварям тази кутия, виждам въпросите, сортирам ги и така правя беседите за възрастни, които също присъстват на прицърковното училище. Една част слушат това, което си говорим с децата, защото то няма значение възрастта, като не си чул дадено нещо, като не го знаеш, то няма значение на коя възраст ще го научиш. Миналата година имаше много интересни въпроси и за магиите, и суеверията, и за починалите наши сродници, и какво да правим за покойниците, и за изповедта, някои хора се притесняват от това тайнство, за евхаристията. Кутия, кутия за човешкото сърце“, разказа отец Николай Величков.

„Да пожелаем на децата ни благоуспешна година и по-често да поглеждаме в техните очи, а още по-често ние да се поглеждаме от техните очи“, благопожела свещеникът.