Едис Наим: За да просперира, България се нуждае от дръзновението на младите и мъдростта на старите

Едис Наим е абитуриент от Езиковата гимназия „Христо Ботев“ в Кърджали. Завърши немска паралелка и е един от най-награждаваните и успешни зрелостници.

Трудно е да бъдат изброени всичките му награди през годините. Сред най-значимите през 2021/2022 г. са III-о място в национален кръг на Международна олимпиада по немски език на Гьоте Институт; II-ро място на националния кръг на „Lesefüchse international“ същата година; I-во място на национален кръг на Състезание по немски език на издателство КЛЕТ.

В същата година става носител на международна стипендия на Немската служба за педагогически обмен – „Deutschland ONLINE erleben“.

В следващата 2022/2023 учебна година продължава изкачването по стълбата на успеха с участие в националния кръг на „Jugend debattiert“("Младежта дебатира на немски език"). Отново е на призови места в Национална олимпиада по немски език на МОН и в Състезание по немски език на издателство КЛЕТ. Отличник е обаче не само по немски език. В националния кръг на Състезание по финансова грамотност на МОН се нарежда в първите 12 сред стотиците участници от цялата страна. Сред призьорите е и в математически турнири и олимпиади.

Същата година печели и Mеждународна стипендия на Немската служба за педагогически обмен – „Deutschland plus“ с 3-седмичен престой в Германия, а също и Стипендия от Американската фондация за България.

През 2023/2024 г. успехите се повтарят и множат, за да достигнат една от най-високите точки – Стипендия от Немската служба за академичен обмен (DAAD), както и Стипендия "Кърджали".

Тази година Едис беше поканен да бъде член на журито в младежките дебати по немски език.

Още от детската си възраст Едис е наясно, че изучаването на немски език ще определи бъдещето му, тъй като една част от семейството му от години живее в Германия. Не е случаен и изборът на училище, тъй като „още от седми клас насам съм наясно и затова точно избрах немската паралелка в Езиковата гимназия, която е най-елитното училище в областта“, пояснява абитуриентът.

Подчертава неизменната симбиоза учител-ученик, която е „жизнено важна“. Учители и ученици трябва да са екип, трябва „да са на 120 процента“, за да го има успеха, сочи веруюто си младежът. Изключително е благодарен на своите учители, дори на тези, които не са му преподавали, но са част от професионализма в Гимназията. Сред неговите преподаватели „на 120 процента“ са Нигяр Наим, която от десети клас „ме придружава, така да се каже, по стълбицата на успеха. В осми клас първо беше госпожа Ваня Костова. Тя даде основите на всичко, а след това госпожа Наим пое оттам и ме създаде какъвто съм в момента“, не крие емоции зрелостникът.

„Петте години в Гимназията бяха един много интересен път, много интересно преживяване с трудности и изпитания, но също така и триумфи, и си заслужаваше да се запиша в Езиковата гимназия, защото екипът от учители е силно професионален, но също и средата, в която бях, моите съученици, те също подпомогнаха“, констатира фактите на успеха си Едис.

Според наблюденията му и от разговорите, които е имал възможност да проведе с посланика на Германия у нас, Н.Пр. Ирене Планк, немската държава „доста се радват на нашите постижения, мисля, че те са доста позитивно настроени към нашето обучение“.

Едис прави следващите стъпки, за да продължи обучението си в Германия. Иска да се занимава с модерна професия, нещо което е свързано и с IT, и с икономика. Това е бъдещето, убеден е абитуриентът. Не е много убеден обаче, че бъдещето му е свързано с родината.

Ще се върне ли в България след като се изучи? „На този въпрос, за жалост, не мога да Ви отговоря със сигурност, защото аз, самият, не знам какво крие бъдещето“, деликатен и младежът. „Надявам се, че може би ще излезе някаква хубава оферта да се върна в България, имам предвид като за кариера“, слага всичките условности в едно изречение той и допълва „но, ако сегашните обстоятелства продължат да се влошават или да са на същото ниво, България няма да бъде моята крайна дестинация, като кариера“. И пак се старае да е деликатен – „Но, знам ли? Нещо може да се промени. Трябва да гледаме малко по-оптимистично на бъдещето, но аз, лично, съм леко песимистичен“, откровен е Едис.

Наблюденията му сочат, че у нас студентският живот е повече забавление, което трябва да се живее, а не толкова целенасочено трупане на знания и умения, както и сериозна подготовка за бъдеща реализация. Това е друга причина, поради която е избрал да продължи обучението си в чужбина.

Не биха ли искали обаче тези знаещи, можещи хора, изучени в странство, да се върнат у дома, да извървят нужните стъпки и да направят България едно по-добро място за живеене, което ще бъде предпочитано от младите, а няма да я напускат, защото тя няма да се промени, ако те не направят тази стъпка?

„Доста трудна задача ми зададохте, защото това е една много голяма отговорност, но тя не трябва да се поема от единици, а от всички. Но, аз, лично, сега не съм готов да поема тази отговорност за промяната, защото съм още много млад“, не избягва трудните отговори Едис. С едно щракване на пръсти държавата няма да се оправи. „Нужни са години и доста целенасочени реформи, а не само някакви празни обещания. Нужни са и силите, и подкрепата от предишните поколения – да покажат на младите поколения предишните грешки, така че да не ги повтарят“, разсъждава мъдро младежът.

Все пак, за да не е съвсем отчайващо, обяснява, че не са малко връстниците му, които възнамеряват да се завърнат в бащината къща, след като се изучат в чужбина.

Цялото интервю, в което можете да чуете как разсъждават младите умни хора на България, е в прикачения звуков файл.