8
Днес тази сбирка изгнива и загива. Тъжна констатация в деня на изборите, в който гласуваме за Европейски парламент, за Народно събрание и за достойно бъдеще в Обединена Европа.
Създателят на музея Хасан Садък си отива от този свят преди 9 години, през 2015-та. Известно време след това семейството му се опитва да поддържа със собствени сили голямата мечта и страст на Хасан, но един по един експонатите се разрушават от силата на природата, флаговете на европейските държави се разкъсват от вятъра, табелките с информация за страните от Евросъюза се обезцветяват от слънцето.
Къщата на големия евроентусиаст Хасан Садък се намира точно до музея на открито и чешмата, от която започва всичко. Срещам в двора дъщеря му Зелиха Саид. При спомена за баща й, очите й се насълзяват:
"Това си го направи с обич, с мерак. Като някакво хоби го почна. Започна с чешмата, горе пейките после, масичките - като дойде някой, да почине, да си вземе отдих. И винаги черпеше кафе, да. Който и да дойде, няма значение откъде. После със знамената. Всичко, което спечелеше, купуваше, правеше там старинните работи... Трудно се намираха експонатите за етнографска сбирка. Много трудно ги намираше, защото те са старинни вече и гният. Няма как хората да ги пазят. Особено дървото - много иска грижа, иска лакиране, чистене, което ние не можахме да го направим."
Зелиха си спомня, че баща ѝ се радвал най-много на колелата от каруци. Вграждал ги в оградата, майсторял с тях масички, пейки. Един от най-трудно намерените експонати за музея е тъкачният стан. Той е запазен, може би защото Хасан е изградил над него навес, да го пази от капризите на времето.
"Имаше една много възрастна баба тука, която беше ни помогнала - даже заедно с баща ми заедно направихме едно малко килимче, да видят хората", припомня си Зелиха.
Тя още пази спомен как са идвали автобуси с деца и групи от цяла България, за да разгледат уникалния музей на открито.
След смъртта на баща ѝ, семейството е поддържало сбирката няколко години, но ставало все по-трудно. Самата Зелиха се разболяла, младите търсят реализация в града и "няма как да стоят на село само заради музей, ама то всичко гние нямат през зимата от дъждовете и снеговете. То няма нали отгоре покрив, за да се пази, то нищо не остана вече..."
Преди години от общината в Момчилград са предлагали на Хасан Садък да преместят цялата събрана от него музейна сбирка в района на Татул, но той не се съгласил. Искал да си остане в Батковци музей, тук да идват хората да гледат предметите от миналото и европейските знамена. След смъртта му имало ново предложение, но тогава на съпругата му сърце не ѝ дало да се раздели с делото на живота на мъжа ѝ.
Така днес дървените експонати гният. Все още туристи се отбиват. води ги любопитството и табелата на главния път, която упътва към Етнографския чузей в махала Батковци. "Може би трябва да се махне, то вече нищо не е останало", скърби Зелиха. Много ѝ се иска музеят да се възроди, но е реалист: "Аз също искам пак, както беше си старото, да е пак същото, ама не се връщат вече годините, просто няма как да е пак същото, щом него го няма, защото ние не сме тука и няма как аз сама да го направя..."
Все още се пази летописната книга на Етнографския музей на открито, започната от Хасан Садък преди години. В нея посетителите описват впечатленията си. Последното е от 9 юни 2024 г., деня на изборите за Европейски парламент и за българско Народно събрание.
Нихал Йозерган е добре познато име за слушателите на Българското национално радио, където дълги години работи като кореспондент в Турция. В момента е част от преподавателския екип на Софийския университет като тюрколог. Наскоро защити докторска степен с дисертация, посветена на две идеологии и две цивилизационни парадигми в южната ни съседка –..
Христо Копано е българин, роден в Истанбул. Родът на баща му се установява в града през XIX век, идвайки от Северна Гърция. Той активно се грижи за българските църковни и образователни средища в Истанбул. Христо Копано е заместник-председател на настоятелството на Фондацията на православните църкви на Българската екзархия в Истанбул и..
Близо 3 000 са подадените данъчни декларации от физически лица от Кърджали и региона от началото на данъчната кампания до сега, като 51% от тях са подадени по електронен път с ПИК или с КЕП – или малко повече от половината, каза в интервю за Радио Кърджали Анна Митова, директор на дирекция „Комуникации“ в НАП . Тя допълни, че над 1 700 от..
Главната прокуратура на Истанбул е повдигнала обвинения в "корупция, за взимане на подкупи и сътрудничество с терористи" срещу кмета на Истанбул Екрем Имамоглу и още над 100 души. Имамоглу е смятан за най-вероятният кандидат на Републиканската народна партия (НРП) за президентската надпревара , въпреки че официалното решение за това..
Подобаващо е била почетена паметта на отец Александър Чъкърък от тракийци тази неделя. По повод втората годишнина от внезапната кончина на свещеника, черквата „Св. Георги“ в Одрин, където служи двадесет години, са се събрали десетки миряни от България, потомци на тракийци, за да отдадат почитта си. Това съобщи за слушателите на Радио Кърджали..
За да се осигури напредък, България трябва да премахне бариерите и да използва пълноценно ресурсите, с които разполага. Без свободата на движение и решаване на въпросите с инфраструктурата и водоснабдяването, страната ще бъде изправена пред още дълги години на забавен растеж и ограничения. Това каза в откровен и емоционален разговор Юлиян Ямантиев,..
Тази сутрин наблюдавахме първото от двете лунни затъмнения за 2025 г. Навлизането на Луната в земната полусянка бе видимо от България за по-малко от час, между 6 и 7 часа тази сутрин, тъй като явлението съвпада с лунния залез. То не бе възможно да се наблюдава от Кърджали. Това каза директорът на Астрономическата обсерватория в Кърджали Агоп..
Ясно
